Тя ще е подредена в Средец, където и до днес живеят потомци на екзарх Антим І
Автор: Десант
На 28 февруари 1870 г., със султански ферман, се узаконява обособяването на българска черковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия, която е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
По този повод на 17 февруари 2020 г. в „Геймановата къща“ в Средец ще бъде представена изложбата „Вяра и държавност“, посветена на първия български екзарх Антим І.
Създадена по инициатива на Народното събрание и с активното съдействие на Държавна агенция “Архиви”, експозицията включва архивни свидетелства на Централен държавен архив, НА на БАН, ЦИАИ, Държавния военноисторически архив – Велико Търново, архивите в Монтана, Враца и Варна, катедралния храм “Св. вмчк Димитрий” – Видин.
С помощта на документи и снимки авторите на експозицията разказват за трънливия път на духовника, вградил живота си в най-съдбовните мигове на националното ни самоопределяне.
Роден в Лозенград с името Атанас Михайлов Чалъков, Антим 1 се замонашва в Хилендарския манастир през 1837 г. Учи в Цариград, о-в Хиос, Одеса и Духовната академия в Москва. През 1868 г. става митрополит във Видин и участва в църковните борби, отхвърляйки властта на Цариградската патриаршия. След Априлското въстание работи за информирането на световната общественост и дипломация за тежкото положение на българския народ.
Освен като бележит духовник той остава в историята и като държавник, чийто подпис като председател на Учредителното събрание стои под Търновската конституция.
Създадена по повод 125 години от кончината на духовника и 135 години от Учредителното събрание, положило начало на българския парламентаризъм, оформлението на изложбата дава възможност тя да бъде представяна многократно, за да пази жива паметта за Антим І.
За Средец експозицията има и друга връзка. Сред бежанците, отседнали тук, има наследници на този велик българин, които все още живеят в този град.
