Видният български военен деец, политик и дипломат от кариерата на Царство България е външен министър на страната ни в труден период от нейното развитие
Автор: Атанас Коев
На 4 февруари се навършват 130 години от рождението, а на 1 февруари – 75 години от убийството на Първан Драганов, виден български военен деец, политик и дипломат от кариерата на Царство България. Той е един от близките сътрудници на цар Борис III и външен министър на страната ни в труден период от нейното развитие.
Бъдещият военен, политик и дипломат е роден в Лом на 4 февруари (21 януари по стар стил) 1890 г. Първоначално учи в родния си град, а след това във Военното училище в София. В периода 1910-1914 г. следва във Военната академия в Германия.
По време на Балканските войни 1912-1913 година прекъсва следването си и участва като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през Първата световна война командва батарея и отделение в 11-ти артилерийски полк. След края на световния конфликт е назначен на служба в двореца като офицер от свитата на цар Борис III, а от 1920 до 1932 година е негов флигел-адютант.
През ноември 1932 г. Първан Драганов преминава на дипломатическа работа. В периода 1932-1934 г. той е военен аташе в немската столица Берлин. След като се завръща в България, за кратко е началник на Четвърта военно инспекционна област и е начело на Учебния отдел в Щаба на войската.
През 1935 г. полковник Драганов се уволнява от армията и за кратко е съветник в българската легация в Париж. След това от 1936 до 1938 г. е пълномощен министър на страната ни във Виена, а от 1938 до 1942 г. е посланик в Берлин, като по това време България се присъединява към Тристранния пакт и обявява война на Англия и САЩ.
В началото на 1942 г. българският дипломат е изпратен за пълномощен министър в Мадрид и остава на този пост до 1 юни 1944 г., когато е включен в кабината на Иван Багрянов като министър на външните работи и изповеданията. Той води външната политика на страната ни до 2 септември 1944 г., когато е съставено ново правителство, начело с Константин Муравиев.
В качеството си на външен министър на България, Първан Драганов изпраща бившия председател на Народното събрание, англофила Стойчо Мушанов да води в Кайро преговори с високопоставени представители на Англия и САЩ, за сключване на примирие с тях. Целта на тези негови действия е да не се допусне окупирането на страната ни от съветската армия.
На 26 август 1944 г. е обявен пълен неутралитет от правителството на Иван Багрянов, но вече е твърде късно, тъй като Червената армия е на нашите граници.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Драганов е арестуван от отечественофронтовската власт. Съден е от т. нар. Народен съд и е осъден на смърт. Същевременно той трябва да заплати глоба от пет милиона лева, а имуществото му е конфискувано изцяло. Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г., заедно с редица видни представители на страната от този период.
Когато настъпват демократичните промени у нас, след 10 ноември 1989 година Първан Драганов е реабилитиран посмъртно, а присъдата му е отменена с Решение № 172 на Върховния съд на Република България. С това той заема полагащото му се място в новата ни политическа история.
Видният ломчанин оставя трайна диря с дейността си като военен деец, политик и държавник. Като един от близките сътрудници на монарха, той влияе твърде много при определянето външната политика на страната ни от средата на 30-те до средата на 40-те години на ХХ век.
