На негово име кръстени улици във Варна, Панагюрище, Пловдив и София, както и връх в Антарктида
Автор: Кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев и кап. от артилерията о.р. Илия Стефанов
През 2020 г. България отбелязва 144-та годишнина от Априлското въстание 1876 г., което разкрива пред света величието на българския дух и воля за свобода след 500 годишно турско робство! Кървавият подвиг на българите оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.
Пророчески се оказаха думите на Георги Бенковски от 2 май 1876 г.: „Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България - нека тя да заповяда!".
Изпратената от Христо Ботев телеграма на 17 май 1876 г. (29 нов стил) до френския „Ла Републик Франсез" („La Republique Francaise") и швейцарския вестник „Журнал дьо Женев" („Le Journal de Geneve") известява на европейските държави, че „отиват на помощ на въстанали братя българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Телеграмата отразява и вярата на Ботевите четници, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка.
Само една година след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. Русия обявява война на Османската империя, на 3-ти март 1878 г. се подписва Санстефанския мирен договор и на политическата карта на света за трети път се възражда за нов живот Държавата България!
През 1876 г. е съществувала огромна опасност героичните подвизи на участниците в Априлското въстание и четата на Христо Ботев, както и жестокостите на турците, да бъдат напълно прикрити и забравени. Такива намерения е имала Османската империя и затова не е допускала нито един чужденец (дори и с дипломатически статут) през първия месец след масовите избивания, като е разчитала на ужаса от погрома на въстанието и безропотното мълчание на раята.
Създадена е Международна анкетна комисия за разследване на турските зверства над българското население.при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.
Едни от най-великите хора на епохата изразяват защитата си за българската кауза. Те изиграват огромна роля за възстановяване на българската държавност и за възникването на Третата българска държава, за появата на България отново на политическата карта на света!
Жестокостите на турците след Априлското въстание не остават скрити за света. Сведенията за тях дават първи дипломатическите представители на чуждите страни в империята и журналистите на големите европейски вестници. Анкетните комисии, които обикалят въстаналите области, отразяват в своите доклади потресаващите факти на жестоката трагедия.
В повече от 200 европейски вестника са публикувани над 3000 статии, доклади и репортажи, разкриващи истината за потушаването на българското въстание. Тази истина е толкова страшна, че дори официална Европа е стресната, а дори и през XXI век е ужасяващо да се четат публикациите и донесенията от онова жестоко време.
Правителството на Бенджамин Дизраели защитава целостта на Османската империя и се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Въпреки пламенните призиви на стотици интелектуалци в защита на българите, той омаловажава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Бенджамин Дизраели не само омаловажава кланетата, но и заявява, че българите са не по-малко отговорни за тях. Тези твърдения са опровергани и манипулацията е разобличена от свидетелствата на стотици очевидци и докладите на много дипломати, журналити, политици, писатели, художници, учени и други видни интелектуалци от тази епоха.
В Германия, Англия, Франция, Русия, Италия, Австро-Унгария и САЩ се надига огромно възмущение срещу Портата. Политици, писатели, учени се обявяват в защита на българите. Организират се събрания, митинги и парламентарни дебати. Жестокостите на турците след Априлското въстание 1876 г. не остават скрити за света.
Благодарение на такава ярка защита на българската национална кауза, се поражда мощна световна реакция, която дава основание на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на Турската империя. Благодарение на нейния успешен победоносен край България получава своето Освобождение от петвековното турско робство!
Сред плеядата изтъкнати чуждестранни граждани, застъпници на българската национална кауза, е и Юджийн Скайлър (Eugene Schuyler, 26 февруари 1840 г. – 16 юли 1890 г.) - американски политически деец и дипломат, който по времето на Априлското въстание 1876 г. заема поста на легационен секретар в посолството на САЩ в Цариград и на генерален консул в турската столица.
Юджин Скайлър е американски учен, писател, изследовател, журналист и дипломат, един от първите трима американци, които получават докторска степен от американски университет (Йеил, 1861 г.). Скайлър е първият американски преводач на Иван Тургенев и Лев Толстой, бил е дипломат в Москва и Санкт Петербург.
През юли 1876 г. специална анкетна комисия с участието на руския консул в Пловдив княз Алексей Церетелев, секретаря на американската легация Юджин Скайлер и кореспондента на в. “Дейли Нюз” - Джанюариъс Макгахан, посещава районите на въстанието. Княз Алексей Церетелев заедно с Юджийн Скайлър написват протокол от разследванията и изработват проект за автономията на България.
Оценявайки по достойнство проекта за автономията на България, разработван от княз Алексей Церетелев и Юджийн Скайлър, трябва да подчертаем и ключовата роля на граф Николай Павлович Игнатиев за подготовката и подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Нова светлина върху тези събития, обилна светлина хвърля неиздавания ръкопис на Симеон Радев „Дипломатическа история на Освобождението на България”:
Друг интересен момент в отразяването на Априлското въстание 1876 г. представлява факта, че за инициирането на Специалната анкетна комисия огромен принос имат и българските студенти и преподаватели в Робърт колеж в Истанбул през 1876 г.
По това време Османската империя се поддържа със заеми от съюзниците й Франция и Великобритания и българската общност с основание се притеснява от пристрастие и манипулация от техните правителства. Великолепната реч на Виктор Юго ярко и красноречиво показва това.
Поради тези причини, българите в Истанбул се обръщат за помощ към консула на САЩ Юджийн Скайлер, който приема да оглави независимо разследване заедно със своя приятел, американския кореспондент Джанюариъс Макгахан и двамата тръгват за България. И посещават много райони, опустошени при погрома на Априлското въстание 1876 г.
Резултатите от техните наблюдения, беседи и анкети са публикувани още тогава и продължават да се публикуват в по-ново време, което е един много положителен акт за съхранение на историческата памет.
Съвременните социолози, историци и други изследователи могат само да се възхищават на прецизността и добросъвестността на Юджин Скайлер и вземат пример от него за пълнотата и искреността на проучването през 1876 година. Анкетното проучване чуждестранните комисии през 1876 г. и докладите на Юджин Скайлер са модерен урок по честност и народолюбие за политиците и държавниците както в България така и в Европа и по целия свят!
Заслугите на Юджийн Скайлър са оценени от младата българска държава. Председателят на Народното събрание, Антим I, изпраща телеграма на 7 април 1879 г. (20 април н. ст.) със следното съдържание:
„По времето когато европейската дипломация опитваше със всякакви средства да прикрие страданията на Българската Нация следствие от турските жестокости извършени преди две години, чрез Вашия прочут доклад Вие извадихте истината на светло и помогнахте да се поправи злото.
Свободната българска нация бърза да Ви благодари сърдечно за Вашето велико дело и да Ви увери, че Вашето име ще заeма видно място в историята на Освобождението на нашата нация“.
На 9 юли 2018 г. Министерството на външните работи на Република България награди посмъртно Юджийн Скайлър почетен знак „Златна лаврова клонка“ на МВнР, във връзка с 140-та годишнина от Освобождението на България. Наградата е получена от г-н Скайлър Грант, наследник на Юджийн Скайлър.
На името на Юджийн Скайлър има кръстени улици във Варна, Панагюрище, Пловдив и София, както и връх в Антарктида.
