По повод 142-годишнината от Освобождението на Ямбол от османско владичество ямболският Регионален исторически музей организира пешеходен тур „По следите на нашето Освобождение".
Сборният пункт на 17 януари е от 15.00 часа пред източната част на Безистена.
Маршрутът ще е: Безистен - улица Търговска - Паметник на историческото място, където е посрещната първата руска военна част от 23 Донско-казашки полк, командван от полковник Бакланов.
Ето как предава събитията от 17 януари 1878 г. Христина Женкова в презентацията на РИМ-Ямбол „За Подвига, Свободата и Новото начало”:
„Новата 1878 година жителите и Градът посрещат в страх от неизвестното. Всеки ден през Ямбол преминават части на отстъпващи османски войски. Най-тежки са дните, известни като „5-те дни на ужаса”. Докато населението търси убежище в Ормана, на Зайчи връх или в домовете на заможни турци, то градът поема най-големия удар. Неговите рани са най- дълбоки.
12 януари - унищожени са градините и лозята на Кърклар баир. Хълмът е опожарен.
13 януари - запалени са двете български църкви в Каргона. Атанас Кожухаров със сълзи на очи ще каже, че за българите това е деветият кръг на ада.
14 януари - преминаващите през града части разграбват българските дюкяни , работилници и къщи в Каргона. Направен е опит, за щастие неуспешен, за взривяване на Безистена.
15 януари - безчинствата в Каргона продължават. Българите масово напускат домовете си и търсят убежище в централните части на града и околностите.
16 януари - през града преминава последната колона от около 10 хиляди турски войници.
Градът притихва, няма движение по улиците, населението е в очакване на неизвестното. Градът търси начин да се съхрани и опази. За това и на следващия 17 януари, когато авангарда на 23 Донско-казашки полк , начело с Николай Яковлевич Бакланов влизат в града в посока от към Сливен, никой не излиза да ги посрещне.
Русите в галоп на коне преминават през тъмнеещия град и спират почти в края му, пред дома на Афуз ага. Конете тропат нервно в студа, лицата на руснаците са смръщени, говорят насечено. И тогава, чули руската реч, ямболци отначало плахо, а след това уверено и смело, излизат от скривалищата, правят арка и посрещат освободителите подобаващо. Момент неописуем и върховен, както ще възкликнат летописците на събитието".
