На 6 януари се навършват 145 години от смъртта на видния театрален деец и народен будител от периода на нашето Възраждане
Автор: Атанас Коев
На 6 януари се навършват 145 години от смъртта на Кръстьо Пишурка – виден български просветител, театрален деец и народен будител от периода на нашето Възраждане. Той е основател на първото читалище у нас, като под негово ръководство е изнесено и първото театрално представление в България.
Изявеният наш възрожденец е роден през 1823 г. във Враца, като основно образование получава при видния даскал от този период К. Огнянович. След това продължава образованието си в гръцкото училище в Пловдив и в известното Куручешменско школо в Цариград.
Когато приключва с учението си, се завръща в родния град, където учителства от 1847 до 1848 г., а година по-късно се прехвърля в Лом и става даскал в местното училище.
Голямо влияние върху формирането на Кръстьо Пишурка оказва унгарският емигрант, революционер и национален герой Лайош Кошут, с когото той се среща след като пристига в крайдунавския град. Там младият даскал постепенно започва да се изявява като народен будител и просветител. Същевременно прави редица нововъведения в учебната програма.
През 1856 г. видният врачански възрожденец основава в Лом първото българско читалище. В него той за пръв път у нас прави читалищен театър и изнася интересни сказки за възрастни. Освен това набавя за ломското духовно средище около 150 тома литература.
Кръстьо Пишурка е един от първите български режисьори и актьори. Под негово ръководство през ноември 1856 г. в България е изнесено първото театрално представление – „Многострадална Геновева“, като на него присъства английският консул в Калафат Г. Дейвис.
Следващия месец в ломското читалище е представена пиесата „Велизарий“ от Х. Траудцен, подготвена от Пишурка. Веднага след представлението обаче той е арестуван от турските власти и три месеца лежи в затвора заради патриотичните чувства, които предизвиква постановката.
След като излиза от тъмницата, видният врачански просветител е изгонен от ломските чорбаджии и известно време е учител във Видин. През 1862 г. той отново се завръща в Лом и продължава просветителката си дейност там.
Кръстьо Пишурка предприема няколко пътувания, първоначално до Сърбия, а след това до Австро-Унгария, където се запознава с редица просветни дейци от този период. Той владее свободно сръбски, немски и френски език и ги използва пълноценно при пътуванията си в чужбина.
Видният наш възрожденец създава голяма и много ценна лична библиотека, а през 1872 г. отваря книжарница в Лом, клон на пловдивското издателство „Христо Г. Данов“.
В началото на своята дейност той превежда и побългарява редица драми, повести и стихотворни творби. Пишурка е автор и на собствена поезия, която публикува, както в периодичния печат, така и в отделни книги. Талантът му обаче в тази насока е съвсем скромен, а стихотворенията му са лишени от качества, като са типична изява на даскалския тип поезия, характерен за този период.
Предполага се, че Кръстьо Пишурка е автор на първата у нас критична театрална дописка, обнародвана в „Цариградски вестник“ през февруари 1857 г. Той сътрудничи на редица наши периодични издания от този период – вестниците „Зорница“ и „Македония“ и списанията „Читалище“ и „Училище“, като най-много негови стихотворения са публикувани в „Цариградски вестник“.
Изявеният просветител и народен будител умира на 6 януари 1875 г. в крайдунавския град, като оставя значително по обем книжовно наследство.
С дейността си през Възраждането видният врачански просветител оставя трайна диря в българското училище, читалище, театър и в нашата култура. Той допринася в значителна степен за пробуждането на националното самосъзнание на народа ни, особено в северозападните земи.
