Има хора, които така и не използват всичките полагащите им се през годината дни за отпуска. Какво става при това положение с останалите дни?
От Главна инспекция по труда обясняват, че работниците и служителите, по свое искане и със съгласието на работодателя, могат да отложат част от годишния си платен отпуск и да го ползват през следващата календарна година. Работодателят също може да отложи част от отпуска, но само по важни производствени причини.
Във всеки случай обаче той е длъжен да осигури ползването на поне половината дни отпуск в годината, за която се полага, а останалите – най-късно до средата на следващата. След този срок работникът или служителят може с 14-дневно предизвестие да ползва свободно прехвърлените дни, но трябва да има доказателства, че преди това е искал отпуск и той му е бил отказан.
Всички дни за отпуск могат да се ползват до края на двегодишната им давност, независимо дали са отложени или не.
Работодателят дължи и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение отново за всички дни, които не са погасени по давност. Тя започва да тече от следващата годината, за която се полага отпускът. Например до края на 2019 г. могат да се използват последно дните от 2017 г. Давността спира за периода, в който работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, за гледане на дете и т.н.
В общия случай работниците са длъжни да използват платения годишен отпуск до края на календарната година, за която той се полага. Работодателите са длъжни да създадат ред за ползване на отпуските, като информират работниците в началото на годината за полагаемите дни и да ги поканят да заявят ползването на останалите от предходната година. Те нямат и законово основание да забранят ползването на поне половината отпуск в годината, за която той се отнася.
