На 9 декември 1945 г. с тържествена церемония е открит последният участък от линията, свързващ днешните градове Банско и Добринище
Автор: Десант
На 9 декември Родопската теснолинейка отбелязва своя 74-ти рожден ден. На тази дата през 1945 г. с тържествена церемония е открит последният участък от линията, свързващ днешните градове Банско и Добринище. 6-километровата отсечка е построена с доброволния труд на цялото добринишко население.
Иначе решението да се строи теснолинейка от гара Саранбей, през дефилето на река Ели дере, Чепинското корито, Аврамовата седловина и от там по долината на река Места към Разложко и Неврокоп (дн. Гоце Делчев) датира от 1916 г.
На 25 май 1920 г. 19-то Обикновено народно събрание гласува и приема закон № 1257 за построяването на теснопътна 760-милиметрова жп линия от Саранбей за Лъджене, Якоруда, Разлог и Неврокоп.
Първите двама поканени инженери, които да я построят, се отказват заради крайно опасното и диво дефиле на Елидерска река, през което трябва да минава трасето.
Тогава в България се прибира току-що дипломираният в Германия млад инженер Стоян Митов. Именно той започва проекта на тясната жп линия от Тракия до Пирин.
На 2 август 1926 г., точно в 11 часа, потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей влакчето спира на гара Варвара, спирка Баните, гара Дорково, спирка Бакърджийски хан, гара Долене, спирка Дренов дол, гара Чуката и слиза в последната гара Лъджене-Каменица. Пътуването трае 3 часа и 22 минути.
През следващата 1927 г. е открит участъкът между селата Лъджене и Чепино-баня, днес квартали на Велинград.
Още една година по-късно е открита и отсечката от село Варвара до Пазарджик. И така историята продължава, докато днес теснолинейката се движи между Септември и Добринище.
По цялата железопътна линия са прокопани 35 тунела с обща дължина 2857,86 м.
