Ленчето от Лом, Елин Пелин и тяхната истинска история


Ленчето от Лом, Елин Пелин и тяхната истинска история
02 Декември 2019, Понеделник


3 декември се навършват 70 години от смъртта на сладкодумния писател 

Автор: Борис Цветанов

Ако човек разлисти малотиражките или се разходи из сайтове в търсене нещо повече за Елин Пелин, ще види колко прав е бил, казвайки, че ако у нас се роди гений, той ще е гений на завистта.

Защото само завист у авторите извира още от самите заглавия, завист, че не са били на мястото на Елин Пелин, който „кръшкал като за световно", „не знаел броя на любовниците си", „на стари години ухажвал напусто студентка", „бил страдалец на любовни блянове"и над всичко Ленчето от Лом, разбило сърцето му на стари години.

А дали има нещо вярно? Да надникнем зад завесата.

Трудно е, защото Елин Пелин е най-потайният писател по отношение любовния си живот.  „Онзи, който уважава себе си, не трябва да доверява интимните си чувства". – пише той в писмо до Петко Росен точно преди сто години.

„Не обичаше интимни изповеди, грижливо криеше преживяванията си“ – изтъква за него Петър Нейков, публицист и дипломат.

Бил си е доста стеснителен, което е истината – не само в споделянето, но  и в общуването с жени.

Трябва обаче да е бил много силно влюбен през 1911 г., за да се реши да сподели с Иван Шишманов в писмо: „...от година насам обичам с всичкото си сърце едно момиче, дъщеря на доктор К. (д-р Калевич, един от най известните в София тогава, а момичето се казва Нели, б.а.),  което високо ценя за нейния характер и добро възпитание. Това е една любов честна и проста до романтизъм...

Моят живот не бе лишен от бохемство. Обаче след запознаването ни, открих всичкия си живот без да скрия нищо и дадох честна дума да стана достоен човек, с който да се гордее".

Родителите на Нели проучили Елин Пелин, отчаяли се от заплатата му, хонорарите окачествили като „вятър работа" и „баща й ми писа деликатно и учтиво да престана да безпокоя дъщеря му – споделя писателят.

Мечтата си по Нели той ще увековечи в разказа си „Любов". И в максимата си: Животът без любов една лула тютюн не струва.

Жените в живота на Елин Пелин са няколко. Тук ще опитаме да надникнем зад тежката завеса.

Петър Нейков откровеничи, че в компании, където имало жени, те все към него се лепяли. Същото разказваше и Теньо Пиндарев, макар спомените му да са от един по-късен етап и главно за случки от „Хладна почивка" – механа на „Дондуков",  където „жените все него гледаха".

Бил е център на компании с духовитостта си, неизброимите забавни истории. Но и се е обличал изискано, елегантно,  не крещящо, нито пък демонстративно небрежно.

Бил си и суетен. В средата на тридесетте години участвал в международен конкурс за „мистър Европа" по снимки. Журито в Париж класирали не него, а известният Димитър Левков, Пантуди, та това едва не довело да юмручен диалог между двамата.

Сред първите жени, оставили следи в живота му, била и една сръбкиня художничка, с която имал роман през 1906 г. Наричал я „лейди Годайва" на името на лондонска аристократка от единадесети век.

През 1908-1909 г. покрай приятелството си с Петър Нейков се въртял доста сериозно около Лора, която въпреки забраната на майка си, въртяла любов с дипломата.

Писателят Йордан Вълчев твърдеше, че Пелинко пръв изнесъл на показ, че Лора не била дъщеря на Петко Каравелов, а на Александър Батенберг. Както и Виола.

В софийския бомонд години наред се е шушукало и за връзка на Елин Пелин с Дора Габе и вечната и святата Елисавета Багряна. Слухът бе възкръснал в края на седемдесетте години на миналия век. Но слух.

Да се върнем на регистрираното. През 1914 г. в кръчмата на българановците (авторите във вестник „Българан") „Средна гора" 37-годишният Пелинко завъртял главата на 18-годишната Таня Будевска – стройно, черноочко момиче, студентка в Рисувалното училище.

За запознанство поднесъл й в чиния минзухари и теменужки.  Следвали безкрайни разходки из Курубългар (днешния столичен квартал Лозенец),  Княжево, Витоша. Пишел й дълги писма, наричал я „мило момиче", искал да търси „между редовете това, което искам да кажа"... Цялата си сантименталност в тая дружба излял в образа на Христина във „Ветрената мелница".

Пелинко вече е на 43 години, когато тихомълком напуска Армията на ергените и се жени за 21-годишната Стефанка. Той се запознава с нея в една сладкарница.  Момичето е детска учителка, но предпочела да печели като сервитьорка.

Било е красива любов. И брачният живот бил красив. Боян Иванов журналист, музиковед, син на писателя, разказваше, че с повод и без повод носел подаръци на майка му. Бил добър баща. И към него и към сестра му Елка.

На целия фон на тази идилия като неразрешима загадка стои цялата история с Ленчето от Лом.

Тя започва през 1935 г. – той е на 58 години, тя на двадесет.

Еленка Белчева била студентка в Консерваторията. Срещнали се в едно соаре. Когато се представил при запознаването, Ленчето простодушно възкликнала: „Ама вие не сте ли умрял?!".

Разказвала после, че като го чела още от дете, винаги си го представяла стогодишен белокос, белобрад старец...

За дружбата между двамата тръгнали легенди още тогава. Било едно чудно приятелство. Ходели заедно за риба по Искъра, по сладкарници, по ресторанти, където Ленчето не пропускала да иде на подиума при музикантите и да запее някой шлагер,  обикновено по текстове на Асен Разцветников. Била на квартира с Екатерина Ванкова, известна певица, нейна съгражданка от Лом. Не пропускала и  любимата песен на писателя „Аз искам да остана вечно сам". За нея Елин Пелин си измислил и пародия в която пеел: „Оставиха ме вечно сам“.

Само веднъж в петте години приятелство писателят проявил слабост – целунал момичето по челото. Еленка скочила: „Пелинко, направи го още веднаж и никога вече няма да не видиш!".  Не го направил вече.

За Консерваторията той станал и настойник на Еленка. Когато била в Лом,2 на адреса й на „Ангел Кънчев" 14 пращал сантиментални и закачливи писма. В автограф на книгата си „Ян Бибиян" написал „Мисля, че си малко дяволче и вече си поразбъркала доста невинни душички".

Било си е романтично приятелство, продължило пет години, но цяла София говорела, та един ден Стефанка отишла в сладкарница при двамата, та да „видя и аз това Ленче".

Скоро Ленчето се явила при Пелинко под ръка с представителен млад човек и казала: „Това е мъжът на живота ми". И петте години очарователно приятелство свършили.

Но Еленка трябва да е оставила трайна следа в сърцето на Елин Пелин. Осем години по-късно, през 1948 г., когато той е покосен от инфаркт, Стефанка отива при Еленка и я моли: „Ленче, кажи ми все пак истината за между вас и Пелинко".

Връща се у дома спокойна.  А Ленчето дълги години ще преподава музика в училище „Елин Пелин".

Разказва се още, че след смъртта на писателя жена му открила куп любовни писма до разни, както тя ги нарекла, шафрантии. Мисля, че някой го е измислил от завист...


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки