На 3 ноември се навършват 60 години от смъртта на видния археолог, изкуствовед, филолог, литературен и театрален критик
Автор: Атанас Коев
На 3 ноември се навършват 60 години от смъртта на Андрей Протич – археолог, изкуствовед, филолог, литературен и театрален критик, един от българските учени, оставили с дейността си трайна диря в българската наука. В продължение на близо половин век той работи неуморно и всеотдайно за представянето на изкуството ни от средновековието до времето, в което работи и твори.
Той е роден в македонският град Велес на 8 ноември 1875 г., като първоначално учи в родния си град, след което завършва гимназия в София. В периода 1895-1896г. младежът следва философия в Хайделберг и Лайпциг, а в началото на ХХ век се дипломира като германист, философ и изкуствовед в Лайпцигския университет. За кратко време Протич научава много добре немски, руски, английски, френски и италиански език.
След завръщането си в България първоначално е командирован в Народната библиотека в София. Впоследствие учителства в столицата от 1902 до 1907 г. и от 1912 до 1915 г. През 190 8г. Протич е назначен за началник на Културното отделение при Министерството на народното просвещение.
По време на Първата световна война 1914-1918 г. е военен кореспондент, а през 1919 г. е редактор на вестник „Военни известия“.
За период от около 8 години българският учен е начело на Народния археологически музей. Същевременно той става един от основателите на дружеството „Съвременно изкуство“ и на издаваното от него едноименно списание.
Научните интереси на Андрей Протич са най-вече в областта на средновековното българско изкуство, а по-важни негови трудове в тази област са: „Югозападната школа в българската средновековна стенопис през 13-14 век“, „Иконография и византийско изкуство“.
Голям принос представляват изследванията му в областта на църковната и битова архитектура, сред които се открояват „Архитектоническа форма на софийската църква „Света София“, „Арбанашките къщи“, „Същност и развитие на българската църковна архитектура“, „Еленските чорбаджии и техните къщи“, „Къщата на копривщенци“ и др.
Заради многостранната си творческа дейност Протич е избран за действителен член на Българския археологически институт , а от 1946 г. е член на БАН. Той е един от нашите учени с международен авторитет, като през 1904 г. е приет за член на Съюза на югославските художници, а от 1930 г. е член-кореспондент на Румънската академия на науките.
Умира в София на 3 ноември 1959 г., на 84-годишна възраст, оставяйки ни богато литературно наследство.
