Романът „Сабазий” на Кристин Димитрова е влязъл в програмата на курса по европейска литература на Факултета по философия и литературознание на Свободния университет на Нуево Леон, Монтерей
Автор: Десант
Романът „Сабазий” на българската писателка Кристин Димитрова е влязъл в програмата на курса по европейска литература на Факултета по философия и литературознание на Свободния университет на Нуево Леон, Монтерей в Мексико. Новината съобщава на авторката преводачът на книгата Рейнол Перес Васкес.
Кристин Димитрова е и поет и преводач. Автор е на дванадесет стихосбирки и три сборника с разкази: „Любов и смърт под кривите круши” (2004), „Тайният път на мастилото” (2010) и „Като пристигнеш, обади се” (2017, награда „Перото” в кагетория „Проза” 2018). Нейни стихове, разкази и есета са публикувани в антологии и литературни издания в 36 държави на 27 езика.
Романът й “Сабазий” (2007) е издаден в Мексико, Беларус и Румъния, и е удостоен с наградата „Христо Г. Данов”. Тя два пъти е получавала наградата на СПБ за „Специални постижения”.
В интервю пред Огнян Стамболиев Кристин Димитрова разкрива интересни подробности за своето семейство:
„Майка ми е Томица Савова, беше редактор по английски в издателство „Народна просвета”, днес само „Просвета” и всеки от моето поколение, който е учил английски, е учил по редактираните от нея учебници. Беше възпитаничка на американския колеж и социализмът не успя да й внуши нито една от ценностите си. Бунтар обаче никога не е била, защото искаше добър живот за нея и семейството й.
Баща ми, Костадин Димитров, беше минен инженер, партиен член и директор на дирекция „Открито разработване” в Минпроект. На тази длъжност загина на 58 години, връщайки се от командировка в „Марица Изток”. Днес тецовете там са медийно известни като „Американските цетрали”. Но баща ми има огромен дял в проектирането на рудника" - разказва именитата ни писателка.
Неотдавна почина и нейният съпруг - блестящият критик и преводач проф. Владимир Трендафилов".
На въпроса на журналиста и преводач Огнян Стамболиев: „Как се роди идеята за този така оригинално издаден роман „Сабазий"?, тя отговаря:
„Появи се конкурсът за писане на роман къв поредицата „Митовете” на издателство „Канънгейт” и аз реших, че трябва да участвам. Имам стихотворения с митологични герои, имам книга за картите Таро от любов към символиката им. Избрах тракийските „пришълци” в гръцката митология, за да са по-близки до нас – Орфей и Сабазий. Оказа се, че двамата биха могли да се тълкуват и като роднини, въпреки че нямат заедно общи митове. Тракийските божества, за разлика от класически гръцките, са смъртни, крайни, някак слети с целта си.
За основа ползвах „Старогръцките митове” на Робърт Грейвс. Много неща са изписани у нас за Орфей и всичко, на което съм попадала, е било сладникаво. Не исках да вляза в поредното фентъзи. Не исках сладникав Орфей, а музикант от нашето време. Не исках затлъстял бог на виното, а хищният Дионис (Сабазий) от ранните времена. Вече имах всичко, за да разкажа за 90-те у нас.
Бих добавила, че по този начин разочаровах доста невръстни читатели, които се надяваха да прочетат романтична история с акцент върху красотата и любовта".
Темата на този успешен роман, по думите на самата му авторка, е за бруталния български преход, при който нито се знаеше кой кой е, нито в чии ръце е попаднал животът ти. „Беше вакханалия, при която едни можеха да правят всичко, а други – да поемат ударите с вързани ръце. Но кажем ли „вакханалия”, значи древногръцкия бог Дионис е наблизо, нали в негова чест са се устройвали вакханалиите?" - коментира още творческия си замисъл Кристин Димитрова.
