Стопанинът на птиците е безсилен сам да се справи с проблема
Автор: Светлана Николова
Бургазлията Атанас Попов отглежда и тренира спортни – или пощенски, както ги знаем – гълъби, от 12 години. Заради хобито си е бил принуден да напусне морския град. От 6 години живее в созополското село Крушевец.
В момента гледа над 150 гълъба, част от които са спечелили отличия на международни състезания на дестанции до 1800 километра. Сред птиците му има ветеран, който е участвал в цели седем маратона.
„Това са маратонски гълъби. Когато ги пускаме на състезание, те имат на перата си печат от мястото, откъдето ще летят обратно към дома", казва мъжът. Той показва щампите по перата на една от птиците – доказателство, че наскоро се е върнала от Киев и че е прелетял над 1200 километра.
Отделно, на всеки един участник в маратона се слага пръстен и чип, свързан с проследяваща система, която отчита кога птицата се е завърнала, обяснява Попов.
Питаме го, как успяват гълъбите да намерят пътя до дома?
Някои казват, че се ориентират по магнитни полета, други казват - по пътищата, не е доказано нито едното, нито другото. От малки ги учим, още от пиленца, и те вече си знаят къщата, гълъбарника и се прибират, казва Атанас Попов.
Разбира се, има и загуби по пътя. Не всички от ятото успяват да се върнат по родните си места след състезание в чужбина. Естествените им врагове по дългия път наобратно са грабливите птици, но най-опасни за тях са хората.
„Има недобронамерени колеги, които ги хващат и като видят на перата, че има печат от един маратон, от втори маратон, хващат ги и ги оставят за разплод. Последният случай – мой гълъб, мъжки, от Украйна го пускат, в Румъния го хващат. Обадиха ми се, защото на чипа на крачето има лепенка с моя телефонен номер и започнаха да шикалкавят, но за мен се застъпи председателят на федерацията от Тутракан, който се оказа почетен член на румънската федерация, и ми го върнаха. На следващия маратон същият гълъб стана пети за Южна България“, спомня си мъжът.
Гълъбите на Атанас Попов имат още един мощен враг. Това са оголените електрически проводници над гълъбарника. При всяко пускане на птиците, поне една от тях намира смъртта си след удар в металната нишка. Така е от години.
Проблемът може много лесно да бъде разрешен. Трябва само жиците да се приберат в изолиран кабел – операция, която ще струва не повече от 100-тина лева. Атанас Попов е готов да покрие разходите, но молбата му до електроразпределителното дружество удря на камък.
Какви са причините за отказа и има ли изход от неприятната ситуация – отговорите очаквайте в следващ материал.
