Тулчанлията Спас Соколов смята, че войводата е убит от хора от най-близкото му обкръжение
Автор: Атанас Коев
На 3 септември се навършиха 165 години от рождението на Спас Иванов Соколов, известен с прозвището Тулчанлията – един от видните участници в национално-освободителното ни движение, включил се твърде млад в борбата срещу турските поробители.
Той се ражда на 3 септември 1854 г. в Тулча. Първоначално учи в родния си град, а след това в Загреб и Белград, като получава солидно за времето си образование.
Завърнал се в България, младежът учителствува известно време, но наскоро след това е привлечен в революционното движение и се включва активно в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. като е един от съратниците и сподвижниците на Стефан Стамболов. След извършено предателство и осуетяването на бунта, Спас Соколов е принуден да се спасява във Влашко, за да не попадне в ръцете на турците.
На румънска земя революционерът не стои със скръстени ръце и отново е в челните редици на бунтарите срещу турската тирания. Тук той се включва активно в подготовката на Априлското въстание.
Соколов се сближава с Ботев и става един от дейните му сътрудници, като е привлечен в щаба на подготвяната чета. Тулчанлията преминава с Ботевата чета на българска територия и участвува във всичките и сражения с турските потери. След убийството на войводата и разпръскването на четниците се укрива известно време във Врачанския балкан, но е заловен от турците и подложен на жестоки мъчения. Впоследствие е осъден от извънреден турски съд на заточение и е изпратен да излежава присъдата си на гръцкия остров Родос.
Посреща с радост началото на Руско-турската война и с нетърпение започва да чака освобождаването си. След края й е амнистиран и се завръща в току-що освободената си родина, където се включва активно в обществено-политическия живот на младото Княжество България. Заема високи административни длъжности в държавното управление, бивайки окръжен управител на Враца, а след това на Кюстендил.
Спас Соколов написва и издава мемоари, в които обезсмъртява подвига на Ботев и неговата чета и подробно описва героичните сражения на четниците с турските поробители. Спомените му разкриват раздорите и противоречията в четата, както и убийството на Ботев, за което той смята, че е извършено от най-близкото му обкръжение.
Видният революционер и общественик умира на 21 юни 1922 г. на 68-годишна възраст и е погребан по подобаващ начин за един народен поборник, заради големите му заслуги за освобождението на България от турско робство.