На 8 август се навършват 345 години от кончината на този виден висш български католически духовник и книжовник от XVII век
Автор: Атанас Коев
На 8 август се навършват 345 години от кончината на един изявен висш български католически духовник и книжовник от XVII век, когато родината ни е под турско робство – Филип Станиславов.
През 1651 г. той съставя и отпечатва в Рим първата наша печатна книга на кирилица – т.нар. „Абагар“. В послеслова на това съчинение Станиславов с гордост заявява, че то е „съставено от българин за своя народ български“.
Духовникът е автор и на няколко текста с пътеписен характер, като „Описание на Северна България“, отпечатан през 1659 г. на латински език. Той е преведен на български език едва през 2012 г.
Филип Станиславов е роден в никополското село Ореш в семейството на павликяни, приели католическата вяра. Получава образованието си в италианския град Лорето през 1608 г. със стипендия, отпусната му от Ватикана.
През 1632 г. приема монашески сан и първоначално става свещеник в Анкона, Италия. По това време започва да се занимава с преводаческа дейност, като превежда славянски книги на латински език. Тази негова дейност привлича вниманието на папа Урбан VIII, който го назначава като библиотекар в папската библиотека в Рим.
От 1635 г. Станиславов започва да изпълнява различни мисионерски поръчения в поробените български земи, а също и на север от река Дунав. Три години по-късно Конгрегацията за разпространение на вярата го ръкополага за епископ на Никополската католическа епархия.
В продължение на дълги години католическият епископ живее в плевенското село Трънчовица, където създава католическо граматическо училище от типа на школата в тогавашна Западна Европа. В него усилено се изучава латински език, богословски дисциплини, а също и кирилица. Това е второто школо в България от този род след граматическото католическо училище, създадено в Чипровци.
Дейността на Филип Станиславов е пропита от нескрита симпатия към неговите сънародници, страдащи от турското робство. Той прави всичко възможно да подобри тяхното положение, но това предизвиква гнева на папските агенти по нашите земи. Те наклеветяват българския епископ пред папата в Рим и през 1662 г. той е лишен от епископския сан. Това обаче не попречва на по-нататъшната му мисионерска дейност. Впоследствие през 1673 г. отново е възстановен на епископския пост.
Умира на 8 август 1674 година, оставяйки трайна следа с книжовната си дейност.
Днес е запазена надгробната му плоча, която се съхранява в плевенския исторически музей, а нейно копие е изложено в музейната сбирка в Никопол, където е бил погребан.
Надгробната плоча на Филип Станиславов
През 2017 г. в родното му село Ореш бе издигнат паметник на видния римокатолически духовник.
