Наказанията в Закона за народното здраве за практикуването на медицина и зъболекарство без лиценз били строги
Автор: Диана Славчева
Няма по-тежка борба от тази с невежеството. До този извод стига преди 93 години д-р Л. Аладжов, който публикува в бр. 41 на в. „Казанлъшка искра" от март 1926 г. дописката „Народна или научна медицина".
Какво го е накарало да изкаже това твърдение. Поводът е внесеното в кабинета на казанлъшкия околийски лекар заявление, подписано от 63 граждани от Казанлък, 275 енинци, 105 секеречанци (жители на с. Секеречево, премименувано през 30-те години на ХХ в. на с. Хаджидимитрово), 350 души от Мъглиж, 192 шейновци, 31 крънчани и 119 шипчани, в което се иска от Дирекцията на народното здраве да се разреши на т.нар. якмаджийка да практикува в Казанлък свободно занаята си, което й било забранено от известно време.
Прошението, апропо, по думите на доктора дописник било „накичено като босилкова китка от 200 турски подписа - от любов към благоденствието на населението в града и околията".
Решението на Дирекцията на народното здраве обаче е била категорична – въпросната якмаджийка е дадена на съд.
Така за знание на всички д-р Аладжов обяснява, че това става на основание член 175 от Закона за народното здраве, който гласи: „който практикува медицина и зъболекарство без да има правоспособност се наказва: за пръв път с глоба от 25 лева; за втори път – с глоба от 50 лева и затвор до 1 месец; и за трети пат – с глоба от 100 лева и затвор до 3 месеца. В случай, че при това дава на болните и лекове, наказанията се удвояват"!
Цитираното по-горе заявление обаче, скрепено с над хиляда подписа, показва, както коментира и д-р Аладжов, че „народ и интелигенция" по онова време са тънали „невежество непрогледно, гранитно невежество". И следователно са нужни „силни воли, ентусиазирани характери и самоотвержени личности, които да разбират неуморно и непоколебимо непрогледния мрак по отношение на нардното здраве".
За щастие, някогашната Дирекция на народното здраве е схванала проблема и е образувала към ведомството централен комитет за здравна просвета, в който влизат видни наши професори и общественици от онова време.
В по-нови времена дългогодишният уредник в музея в Казанлък Пепа Коскина, изтъква в една своя монография, посветена на казанлъшкия лекар д-р Георги Баев, че той също е предупреждавал за нечитавата практика на една кадъна, наричана „якмаджийка“, при която се стичали болни от гърло не само от Града на розите, но и от околните села, от Габрово и от Стара Загора.
„Често пъти – пише д-р Баев – дифтеритът се пренася от далечни места благодарение на тази кадъна. Всички лекари са съзнавали вредата, която нанася якмаджийката и са правили опити да я отстранят, но те са оставали неуспешни.“
За псевдолеченията на такива шарлатанки пише в свой доклад на тема: „Етномедицина – оцелели лечебни практики" и Марияна Ибришимова-Петрова от Исторически музей – Казанлък. Тя установява, че 0132първата якмаджийка в Града на розите е Шериф, известност добива Зехра, а най-прочута е нейната дъщеря Юкрие. Якмаджийките лекуват главно ангини, екземи, синя пъпка, червен вятър, циреи".
За това, че при кадъната, наречена якмаджийка, търчали предимно при гърлобол, свидетелства и д-р Баев. Той предупреждава населението да не се подлага на прилаганата от нея погрешната практика 0132да се мажат болните гърла с прах наречен „бурен“, който е смес от разни корени, стипца и син камък"!
Ибришимова-Петрова също споменава, че тези пишман лечителки използвали „някакъв бял прах за намазване на сливиците, мирисът на който показва прибавен карамфил. При по-упорити случаи се прибягвало до „якма“ (изгорено), от тази дума произлиза и названието на лечителките".
В какво се състоял този метод: от вътрешната страна на китката на болния, където се напипва пулсът, се завързвало топче тесто, замесено с негасена вар. След едно денонощие на мястото се образувала раничка от изгорено, която се поддържала няколко дни. С изгарянето якмаджийките смятали, че подпомагат дишането при тежка форма на дифтерия.
В крайна сметка се стигнало през 20-те години на ХХ век до сериозните санкции, предвидени от Закона за народното здраве, които, както стана ясно, вкарвали безапелационно самозваните нелицензирани знахарки зад решетките.
И да се пита човек защо днес нямаме такива закони като преди близо век?!