Преди близо век псевдолечителка влиза в затвора – лекувала със стипца и син камък


Преди близо век псевдолечителка влиза в затвора – лекувала със стипца и син камък
Снимката е на знахарка от село Растеш в Северна Македония и е илюстративна
31 Юли 2019, Сряда


Наказанията в Закона за народното здраве за практикуването на медицина и зъболекарство без лиценз били строги

Автор: Диана Славчева

Няма по-тежка борба от тази с невежеството. До този извод стига преди 93 години д-р Л. Аладжов, който публикува в бр. 41 на в. „Казанлъшка искра" от март 1926 г. дописката „Народна или научна медицина".

Какво го е накарало да изкаже това твърдение. Поводът е внесеното в кабинета на казанлъшкия околийски лекар заявление, подписано от 63 граждани от Казанлък, 275 енинци, 105 секеречанци (жители на с. Секеречево, премименувано през 30-те години на ХХ в. на с. Хаджидимитрово), 350 души от Мъглиж, 192 шейновци, 31 крънчани и 119 шипчани, в което се иска от Дирекцията на народното здраве да се разреши на т.нар. якмаджийка да практикува в Казанлък свободно занаята си, което й било забранено от известно време. 

Прошението, апропо, по думите на доктора дописник било „накичено като босилкова китка от 200 турски подписа - от любов към благоденствието на населението в града и околията". 

Решението на Дирекцията на народното здраве обаче е била категорична – въпросната якмаджийка е дадена на съд. 

Така за знание на всички д-р Аладжов обяснява, че това става на основание член 175 от Закона за народното здраве, който гласи: „който практикува медицина и зъболекарство без да има правоспособност се наказва: за пръв път с глоба от 25 лева; за втори път – с глоба от 50 лева и затвор до 1 месец; и за трети пат – с глоба от 100 лева и затвор до 3 месеца. В случай, че при това дава на болните и лекове, наказанията се удвояват"!

Цитираното по-горе заявление обаче, скрепено с над хиляда подписа, показва, както коментира и д-р Аладжов, че „народ и интелигенция" по онова време са тънали „невежество непрогледно, гранитно невежество". И следователно са нужни „силни воли, ентусиазирани характери и самоотвержени личности, които да разбират неуморно и непоколебимо непрогледния мрак по отношение на нардното здраве".

За щастие, някогашната Дирекция на народното здраве е схванала проблема и е образувала към ведомството централен комитет за здравна просвета, в който влизат видни наши професори и общественици от онова време.

В по-нови времена дългогодишният уредник в музея в Казанлък Пепа Коскина, изтъква в една своя монография, посветена на казанлъшкия лекар д-р Георги Баев, че той също е предупреждавал за нечитавата практика на една кадъна, наричана „якмаджийка“, при която се стичали болни от гърло не само от Града на розите, но и от околните села, от Габрово и от Стара Загора. 

„Често пъти – пише д-р Баев – дифтеритът се пренася от далечни места благодарение на тази кадъна. Всички лекари са съзнавали вредата, която нанася якмаджийката и са правили опити да я отстранят, но те са оставали неуспешни.“

За псевдолеченията на такива шарлатанки пише в свой доклад на тема: „Етномедицина – оцелели лечебни практики" и Марияна Ибришимова-Петрова от Исторически музей – Казанлък. Тя установява, че 0132първата якмаджийка в Града на розите е Шериф, известност добива Зехра, а най-прочута е нейната дъщеря Юкрие. Якмаджийките лекуват главно ангини, екземи, синя пъпка, червен вятър, циреи".

За това, че при кадъната, наречена якмаджийка, търчали предимно при гърлобол, свидетелства и д-р Баев. Той предупреждава населението да не се подлага на прилаганата от нея погрешната практика 0132да се мажат болните гърла с прах наречен „бурен“, който е смес от разни корени, стипца и син камък"!

Ибришимова-Петрова също споменава, че тези пишман лечителки използвали „някакъв бял прах за намазване на сливиците, мирисът на който показва прибавен карамфил. При по-упорити случаи се прибягвало до „якма“ (изгорено), от тази дума произлиза и названието на лечителките".

В какво се състоял този метод: от вътрешната страна на китката на болния, където се напипва пулсът, се завързвало топче тесто, замесено с негасена вар. След едно денонощие на мястото се образувала раничка от изгорено, която се поддържала няколко дни. С изгарянето якмаджийките смятали, че подпомагат дишането при тежка форма на дифтерия.

В крайна сметка се стигнало през 20-те години на ХХ век до сериозните санкции, предвидени от Закона за народното здраве, които, както стана ясно, вкарвали безапелационно самозваните нелицензирани знахарки зад решетките.

И да се пита човек защо днес нямаме такива закони като преди близо век?!


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки