Родолюбивият поход в Странджа, по стъпките на участниците в Илинденско-Преображенското въстание, се провежда за втора поредна година
Автор: Севдалина Пенева, Теодора Иванова
За втора поредна година Националният фронт за спасение на България (НФСБ) организира патриотичен поход до паметни места в Странджа планина, свързани с Илинденско-Преображенското въстание.
В родолюбивата инициатива се включиха симпатизанти на партията от местните структури в Бургас, Камено, Карнобат, Айтос и Малко Търново. С тях бе и депутатът от НФСБ Христиан Митев.
С гордо развети трибагреници и флага на НФСБ, участниците в автошествието преминаха през няколко исторически обекта.
Първата спирка бе местността Петрова нива. През юни 1903 г. там се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия в окръга по време на Илинденско-Преображенското въстание.
На това място активистите от НФСБ запретнаха ръкави и почистиха обраслия с треви плочник пред внушителния паметник на Преображенци, построен през 50-те години на миналия век.
Паметникът е дело на двама архитекти – Михаил Соколовски и Евгений Зидаров, които използват местен камък за обелиска. В него са зазидани костите на Георги Кондолов (водача на Преображенското въстание).
Патриотите поднесоха цветя в памет на борците, отдали живота си за свободата на България.
През 2003 г., в чест на 100-годишнината на въстанието, в местността е построена църква, наречена „Света Петка“. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи), посветен изцяло на освободителните борби на българите от Тракия и Македония и на Илинденско-Преображенското въстание.
След построяването на паметника тук започват да се събират многолюдни събори и да честват подвига на героите всяка предпоследна събота на месец август. Тази година възпоменателният събор е насрочен за 17 август.
Мемориалният комплекс, заедно с Историческия музей в М. Търново, е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.
На Петрова нива се намира и едно от най-живописните панорамни места в Странджа
Автопоходът продължи към тракийското светилище на Мишкова нива. Археологическият комплекс се намира в района на Малко Търново, до границата с Турция.
По време на престоя бе изнесена любопитна беседа за историята на това място.
Активистите на НФСБ се поклониха и пред паметната плоча на преображенеца Дико Джелебов край село Стоилово, където е даден първият сигнал за Преображенското въстание.
Параклисът "Св. Илия" над Стоилово
На конгреса на Петрова нива Дико Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-преображенското въстание.
Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 г. напада село Сазара. По време на Хуриета Дико Джелебов се завръща в Ятрос и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 г. от гръцки терористи.
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Пътят на автоколоната продължи към славното село Сърмашик, днешен Бръшлян. Там патриотите поднесоха цветя пред паметника на преображенците Никола Равашола и Пано Ангелов в знак на признателност и преклонение пред делата им.
Паметният знак на двамата герои на Преображенската епопея е монтиран по идея на местното дружество за опазване на историческото наследство. На 20 март 1903 г четата на Пано Ангелов и четниците му Никола Равашола, Георги Мутафов, Атанас Вълканов и Петко Пухов се намира в Сърмашик, където четата е предадена и в започналото сражение загиват войводата и Никола Равашола. Смъртта им е възпята от Яни Попов в странджанския революционен химн "Ясен месец".
