В сърцата на всеки от нас най-големият светец остава Васил Левски


В сърцата на всеки от нас най-големият светец остава Васил Левски
18 Юли 2019, Четвъртък


Това заяви Валери Симеонов от парламентарната трибуна днес в декларация от името на ПГ на „Обединени патриоти“

Автор: Десант

„Днес се навършват 182 години от рождението на най-великия българин Васил Иванов Кунчев. Искам да поздравя всички вас, цяла България с този ден. Да ви призова да преклоним глава пред делото на Васил Левски, който извърши революционна промяна в мисленето на хората от 19 век, променяйки изцяло стратегията на четническата съпротива и на спонтанната индивидуална борба срещу поробителите на България. И създавайки комитет след комитет, по села и градове – създаде основата на организираното революционно движение в България“.

Това заяви Валери Симеонов от парламентарната трибуна днес в декларация от името на ПГ на „Обединени патриоти“.

„В резултат на основата, положена от Васил Левски беше извършена, няколко години след смъртта му, и мечтаната дейност по организирането и провеждането на Априлското въстание, предизвикало Руско-Турската война и довело до свободата на България“, каза още Валери Симеонов.

По думите му благодарение на този велик българин всички ние днес имаме невероятното щастие да сме в своята родина, да се наричаме българи и да говорим на български език.

„За съжаление, през тази година Светият синод писмено отказа да канонизира най-великия българин за светец. Независимо от това, аз мисля, че в сърцата на всеки един от нас най-големият български светец е Васил Левски. Поклон пред паметта му!“, заяви Валери Симеонов пред народните представители днес.

По-късно лидерът на НФСБ Валери Симеонов, зам.-председателите на патриотичната формация – Валентин Касабов, Борис Ячев и Данчо Хаджиев, народните представители Христиан Митев, Георги Колев, Росен Живков, Петър Петров, както и областният координатор Венера Тодорова поднесоха венци и цветя пред паметника на Васил Левски.


В категории: Новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
нещо го е яд
18.07.2019 17:39:22
0
0
Някой нещо го е яд - че не е само Левски...
2
заедно с други
18.07.2019 17:37:13
0
0
Левски е заедно с други. ...Иначе просто нямаше да го има. Така е да.
1
заедно с други
18.07.2019 17:35:10
0
0
Какво даде Ломското педагогическо училище на България
Васил БОЖИНОВ
Заглъхват топовните гърмежи на Освободителната Руско-турска война. Петвековното османско владичество свършва и България е вече свободна. Народът български ще води борба този път срещу неграмотността, ширеща се в новоосвободените земи. Началото е трудно! Не достигат училищни сгради, не достигат учители. Липсват учебници и учебни помагала, половината от децата не посещават училище. И въпреки трудностите, у нас е налице национален, духовен подем, за който Константин Иречек твърди: “Училищата напредват, защото у българите народната просвета не е изкуствено нещо, което се налага на населението, а народът желае образованието си, старае се да се просветне и усъвършенства.”
В просвещението свой дял внася и крайдунавският град Лом. Още през Възрожденската епоха ломчани разбират, че знанието е голяма сила. Богата е просветната традиция на Взаимното училище на Кръстьо Пишурка, на Класното училище на Никола Първанов. Високо оценявайки това, Министерството на просветата открива през 1888 г. Педагогическо училище в Лом. За директор е назначен Тодор Митев, завършил Педагогическата школа във Виена, идвайки с богати учителски познания и готов за творчески инициативи в учебната практика. През 1890 г. към училището има вече четири образцови отделения. Ломският педагог Тодор Митев е избран за член на Висшия учебен съвет.
В Педагогическото училище се прави първи опит у нас за поставяне пред сродните училища въпроса за изработване на психологическа характеристика на учениците. Още през 1896 г. учителят Михаил Гаврилов изработва първата форма на индивидуална книга и учебно-възпитателен план. Образцовите учители са длъжни да изучават индивидуалните особености на всеки ученик, да познава материала, с който работи. Ето и някои от въпросите: Кога е започнало да говори детето? В колко часа ляга да спи? Любознателно ли е? Пита ли защо? Какви игри предпочита? Обича ли да бъде първо? Как се отнася към музиката? Какъв иска да стане? И др. Учителят изработва въпросния лист при постъпване на детето в училище. Той наблюдава развитието му и вписва наблюденията си в индивидуалната книга.
Към Педагогическото училище просветното министерство открива педагогически курсове за квалификация на първоначалните учители. Целта е да се запознаят неопитните учители, особено от селата през лятната ваканция с необходимите теоретични и практически познания, а след първи септември, след като присъстват на няколко урока в образцовите отделения, сами преподават един или два урока и им се издава свидетелство по образец.
Опитът на Ломското педагогическо училище има голямо значение за обогатяване на педагогическата мисъл у нас. Не случайно през 90-те години на XIX в. в Лом се издават две от най-известните и търсени по онова време педагогически списания “Основно училище” и “Планове и диспозиции”, редактирани от Тодор Митев. Задачата на “Основно училище” е да подпомогне учителя в непосредствената му практическа дейност. То съдържа статии по методика на обучението, образцови уроци по различните учебни предмети, критика и библиография и училищна хроника. Ето и някои от материалите: “Какви да бъдат основните училища в България - държавни или общински? Какъв трябва да бъде учителят по Песталоци? Питането при обучението: “Изпитите в швейцарските училища? Ученическите библиотеки във Франция?” и др. “Планове и диспозиции” е практическо ръководство за основните учители със статии по съвременни педагогически и дидактически въпроси, конкретни практически разработки по теми, заложени в експерименталните уроци на образцовите учители К. Иванов, Ц. Гановски и др. В Лом излиза през 1897 г. и сп.”Ученическа беседа” със стихотворения, разкази и легенди за учениците.
Следва
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки