Малко известно е, че в курортното градче съществува музейна сбирка от... бъбречни камъни
Автор: Десант
Хисаря e град, чието име всеки неизменно свързва с лековитата му вода. Именно в него се поставят основите на организираното балнеолечение в България. Това става още през 1882 г., когато правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“.
Изследването на водата от пет хисарски извора, извършено в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив от чешкия химик Состержонек, пък остава в историята като първия химически анализ на минерална вода в България.
На територията на известния ни балнеокурорт бликат 22 извора, отличаващи се с различна физико-химична характеристика и температура - един факт, който е уникален не само за нашата страна, но и за света.
Широк е спектърът от заболявания, върху които действат ефективно хисарските минерални води: те успешно се прилагат в лечението на различни бъбречни, жлъчни, урологични, стомашно-чревни, чернодробни и заболявания на опорно-двигателния апарат.
Колкото и да е странно, доказателството за лечебния им ефект може да се види в... музейните витрини.
В Специализираната болница за рехабилитация в курортното градче е обособен т.нар. Музей на бъбречните камъни. Неговата колекция съдържа над 12 000 конкремента, изхвърлени по време на балнеолечение в Хисаря.
Началото на невероятната сбирка е поставено през 1981 г.
Една част от необичайните „експонати" в нея са добити след оперативна намеса и са дарени от проф. Пачеджиев. Сред тях се намира и най-големият бъбречен камък, изваден оперативно в България досега, който тежи над половин килограм и по-точно - 560 грама!