Убит ли е по нареждане на Сталин „героят от Лайпциг"


Убит ли е по нареждане на Сталин „героят от Лайпциг"
01 Юли 2019, Понеделник


Отговорът се крие в здравното му досие

Автор: Борис Цветанов

„Георги Димитров беше един дребен и слаб човек, с гъсти посивели мустаци, посивяла коса, восъчни бузи, изпъкнали скули и блестящи немигащи очи. Личеше, че е много болен човек… Изглеждаше някак безжизнен и приличаше на восъчна фигура, изобразяваща герой на мелодрама от ХIХ век“. Така описва „героя от Лайпциг“ журналистката от британския вестник „Таймс” Елизабет Баркър, виждайки го на 6 ноември 1945 г. в Народния театър.

След четири десетилетия венцехвалене и три десетилетия гротескови ругателства и простотии, време е за критично преосмисляне на живота и делото на човека, чиито грехове към българския народ са огромни и непростими.

Най-налагащото се мнение е, че „вождът и учителят” на българския народ е бил пропаднал пияница, и то от младини.

Единица са тия, които като моя приятел изследовател Борислав Гърдев все пак го определя като „трагичен персонаж… напорист и същевременно болезнено комплексиран от авторитета на Ленин и Сталин… готов на национално предателство и пълно падение”.

Нека проследим какво влияние е оказало болестното му състояние върху неговите политически решения.

Нямаме никакви данни младият Димитров да е страдал от сериозни болести, нито за пиянски изцепки от рода на „зарязал училище и се събрал с лоши компании”  или „често момчето се прибирало вкъщи пияно и пушело като комин”, както пишат някои така наречени автори.

Напротив, налице са доказателства за негова напориста дейност, изискваща едва ли не желязно здраве – като участие в ръководството на Пернишката стачка от 1906 г., траяла цели 35 дни, още и десетгодишното му участие в дебати в Народното събрание, където той влиза като най-младия, 31-годишен депутат през 1913 г. Темпераментен е и в ръководството на Транспортната стачка през 1919 г. Едва ли здравето му е куцало и по време на престоите му в полицейски участъци и затвора, а и само човек прав и здрав би се захванал с авантюрата, позната като „хей тамо лодка с пътник незнаен”, през 1920 г.

Но зародишът на драмата с коктейла от болести е заложен още при венчавката на Димитров с Люба Ивашевич, открита като поетеса не от кого да е, а от Иван Вазов. Странно но и друг голям писател – Максим Горки, така ще е впечатлен от стиховете й, че ще я предложи за член  на Съюза на съветските писатели?! Само ще вметна, че ги венчава Васил Зяпков, който по времето на управлението на Димитров ще бъде пратен по затворите с доживотна присъда...

Точно Любица Ивашевич, ако се изразим със съвременна терминология –  най-модната дизайнерка в свое време в столицата, ще бъде злият демон в живота на вожда. Осъзнавайки, че съпругата му е шизофреничка, а по-късно и че шизофренията й е параноидна, той бавно но сигурно се отдалечава от нея.

Дори приписваното женкарство на Димитров е измишльотина и най-вече е плод на едно сърцераздирателно писмо, в което Любица му пише: „аз съм една сексуално незадоволена жена”. Първосигналните „историци” отчитат това като резултат от женкарството на съпруга й, но в действителност то е следствие от съзнателното отбягване на интимен живот с жена, която би му дала наследник с психически отклонения. А Димитров болезнено е мечтаел за син...

Насочваме вниманието си към периода на живота му в чужбина, откъдето датират първите сериозни данни за някакви заболявания.

През 1924 г. Димитров живее във Виена, като пътува често до Москва в качеството си на член на Задграничното ръководство на БКП. Заплатата му е 100 долара, равностойни по днешна покупателна стойност на около 4000 лева. Но контактувайки пряко с Васил Коларов, оглавил в онова време Коминтерна, той му се оплаква, че парите не му стигат заради лекарствата за психическите разстройства на Люба Ивашевич, както и за самия себе си – безсъние, неспокойство, аритмия. Коларов му дава допълнителни пари, но вероятно нашия човек е бъркал и в партийната каса, която е било види се от документите доста щедра: 56 000 долара например са похарчените за 10 000 пушки, 200 картечници и муниции за тях за вдигане на въстание в България.

През 1924 г. оплакванията от постоянно главоболие у Димитров се засилват, а в  началото на 1925 г. започва да се оплаква и от проблеми с нервите, като  през септември 1925 г. е вече в отпуск по болест в санаториума в Кисловодск. Лечението му обаче не е много успешно и през 1926 г. той е взет по спешност отново в Кисловодск в прединфарктно състояние.

Едва тогава посяга към цигарите. Вероятно причината вече не е само в Люба Ивашевич, но и в тежко изживяване, в което го въвлича отстраняването му от работа в БКП заради участието му в подготовката на атентата през април 1925 г.

До 1932 г. Димитров изпълнява различни задачи на разузнаването, като по данни на Сикрет сървиз именно той е връзката на съветското военно разузнаване с ВМРО. Оценките на ЦРУ за дейността му  обаче са крайно негативни. В тази година отново е на лечение в Кисловодск.

През това време Люба Ивошевич има вече установена клинична параноидна шизофрения и прекарва повече от времето си по санаториуми и болнични заведения. Животът й завършва със самоубийство.

По това време съпругът й е в затвора в Лайпциг и не се трогва кой знае колко от кончината й, видимо от дневника му.

Едва стъпил на съветска земя, той веднага е изпратен в светая светих на ръководния елит – санаториума „Барвиха“ край едноименното селище в близост до Москва. Там му откриват  малария, хроничен гастрит, дисфункция на кръвоносната система, има съмнения и за туберколоза...

Когато поукрепва, сключва брак с еврейката Роза Флайшман. Всички опити да бъде стабилизиран здравословно обаче пропадат.

През 1940 г. болестното му състояние води до увеличено тегло, следва дифтерит, а когато през 1943 г. заради лекарско недоглеждане умира сина му Митя, Димитров рухва съвсем. И едва оттогава датира страстта му към алкохола.

Здравните му неволи се задълбочават. Лекарите установяват уголемена простата, болна жлъчка и проблеми с черния дроб. Появяват се първи симптоми на захарен диабет. Следва и грип.

Този болен човек вече е изоставен от идола си Сталин и Бащата на народите дори не смята за необходимо да го информира за обявяването на война от СССР на България, както и за преврата в София.

Когато вече е в родината си и контактува по необходимост с Кремъл, Сталин му заръчва да не се създава в България комунистическа, а трудова партия на широка социална база, и след като Димитров и това не прави, Йосиф Висарионович го отрязва в присъствието на Милован Джилас: „Вие сте от петдесет години в политиката и само грешки правите!”.

Това окончателно отключва още камара болести у Димитров. И когато  през март 1949 г. трябва да отлети с правителствения самолет да се лекува в Москва, той дълго гледа Витоша и проплаква на личния си охранител Димитър Гръбчев: „Митяаааа, жив няма да се върна!”.

В Барвиха откриват увреден стомах, обездвижване на левия крак, гнойно възпаление на простата, сърдечна слабост, напреднала цироза и захарен диабет. Откриват и симптоми на рак. На 25 юни го посещава Сталин и си разговарят за състоянието му. Пълни нелепости са глупостите, които се ширят насам-натам като спомени на Шостакович за караници между двамата!

На 25 юни следва кръвоизлив в черния дроб от цирозата. В Барвиха са събрани най-големите светила на съветската медицина. Открита е сърдечна недостатъчност втора степен и на 2 юли Димитров издъхва.

Още оттогава битува слухът за това, че бил убит по заповед на Сталин. Но няма никаква логика в това да се убива един жив труп.

Нелепости пише и някоя си Мариета Станкова в биография на Димитров,  издадена  в Лондон: „Сталин е бил заинтересован от смъртта на Димитров“!

Сталин е спокоен за България. Там си има един човек, който е обожаван от него – Вълко Червенков.

В действителност, на Димитров още от 1948 г. дните му са преброени – но не от Бащата на народите, а от неизброимите му болести...


В категории: История , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки