За мен е показателно, че след като лично Цветанов постигна много сериозни пробиви в смесените общини и откъсна доста сериозен електорат от ДПС, той беше освободен от работа, коментира пред журналисти лидерът на НФСБ
Автор: Десант
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов остана изненадан от оставката на Цветан Цветанов, предвид добрите резултати, които е постигнал на евроизборите.
Той подчерта, че Цветанов е отчел сериозни пробиви в смесените общини, където е "откъснал доста сериозен електорат от ДПС", а после е бил освободен от работа. Затова той заподозря връзка между Бойко Борисов и ДПС.
"В ГЕРБ оставките са принудителни. Няма доброволно подаване на оставки, там има "оставчване". В случая става въпрос за оставка, която е поискана от Борисов", каза Симеонов.
"За мен е показателно, че след като лично Цветанов постигна много сериозни пробиви в смесените общини и откъсна доста сериозен електорат от ДПС, той беше освободен от работа. Това говори за една предполагаема връзка между Борисов и ДПС. Това е в сферата на вероятностите и не е добре, защото се оказа, че нашето коалиционно семейство си има някакъв друг член, задкулисен", продължи лидерът на НФСБ.
Валери Симеонов изрази мнение и че отстраняването на Цветан Цветан от парламента е било достатъчно след "Апартаментгейт".
По-рано от пресцентъра на ГЕРБ съобщиха, че Цветан Цветанов подава оставка от всички ръководни постове на партията. Бойко Борисов благодари на Цветан Цветанов за свършената работа през годините.
Щом торлашките говори най-приличат "македонски" "език" те би трябвало да се смятат от сръбските и "македонските" "езиковеди" за "македонски говори", а не на сръбски. "Македонските" "езиковеди" обаче са подчинени на сърбите и те считат само славянските (български) говори в "Пиринска Македония" (която няма общо с античните, тоест пръвоначални/истински/гръцки македонци, а с траките), "Егейска Македония" и Албания за "македонски". Мисля че някои от тях са започнали да твърдят, след войната в Косово, тоест след като Косово повече не е част от Сърбия, че и горанските говори в Косово били "македонски". Преди те нямаха никакви претенции към тези говори защото се страхуваха от сърбите. Всъщност онези говори са български или сръбски, мисля че имат огромно количество сръбски елементи (не съм се занимавал много с тях), тъй че може би те са повече сръбски отколкото български. Освен това, някои от "македонските" "езиковеди" смятат и жителите на Кюстендилско за "македонци".
Така че създаването/нормирането/кодифицирането на "мк." "език", събитие, в което сърбите са изиграли голяма роля, можде да се обърне против тях.
Всъщност този "език" не е чак толкова добре кодифициран. Всички българи могат да го разбият, да го разшифрират без никаква трудност.
Благодарение на решенията на българските царе Бълария се увеличава с около 6500 кв. км. (Пиринска "Македония", тоест Благоевградско) и загубва само Западните Покрайнини (около 1500 км2).
Българската википедиа пише че площта на България през 1908 г. била 95 223 км² (тогава Западните Покрайнини бяха част от нея) а сега е около 111 000 км2, тоест освен Благоевградско изглежда че и дргуи територии бяха прибавени между 1908 и 1946 когато руснаците (съветските руснаци) и техните български слуги провъзгласяват републиката.
Така че, отношението към царското семейство показва голяма непризнателност.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
Сръбските претенции към БЮРМ продължават:
Град "Скоплье": град цара Душана и Бранислава Нушића!!!
Това са официални претенции понеже идват от директора на канцеларията за Косово (!!!) (не знам що имат общо Косово с БЮРМ), официално лице на Сърбия (няма значение че самото Косово вече не сръбска територия) и са излъчени от държавната сръбска телевизия.
Време е България да следва [color:red]прецедента[/color] на Словения и да си вземе Западните Покрайнини от Сърбия защото очевидно е че тази страна ще продължи да направи всичко възможно БЮРМ да не се върне към своята българщина. България има право на вето към членството на Сърбия в ЕС.
Ђурић: Срби у Македонији као спона између две државе
http://www.rts.rs/page/stories/ci/story/1/politika/3018254/djuric-srbi-u-makedoniji-kao-spona-izmedju-dve-drzave.html
Makedonija: ime, istorija, NATO
https://www.youtube.com/watch?v=S1oLqJvW6Zw
Западните покрайнини бяха дадени на Сърбия от победителите в Първата Световна Война поради оплакването на сърбите че българите бяжа ги атакували и през 1913 и през 1915 г., а и през 1885 г., за да имат те стратегическа граница и буфер за отбрана при евентуалното ново българско нападение. Понастоящем няма такава възможност България да нападне Сърбия, така че няма повече основания/аргументи Западните Покрайнини да не бъдат върнати на България.
"Hi. Let me start by saying how good of a job I think you all did with this page. I have a comment to make about the case system though. Again, I'm not a linguist and my knowledge of Torlakian is intuitive (I was born and mostly raised in the area--S. Serbia). In any case, at least in the central parts of the north-south line between Nis and Vranje, I think there are actually two cases in use, namely Nominative and Accusative. Other cases are formed by prepositions that are added to the Accusative form in most cases. For example, a speaker from Leskovac would say: nom. terasa acc. na terasU gen. od terasu dat. na terasu etc. Also, and this is only valid for Serbia I suppose, the local speakers, besides acknowledging various local variants (some people can actually guess a village or an area within a small region someone is coming only based on the way that person speaks) still talk of three distinct overarching groups of dialects: from north to south they are Nis (nislijski), Leskovac (leskovacki), and Vranje (vranjanski). Pirot is usually exluded from this autoclassification by dismissing the language people speak there as "bugarashki" or Bulgarian-like (no offense to the people or Pirot or Bulgarians meant). I just wanted to add my two cents worth of thought to the discussion. ZT"
Тоест сърбите и днес наричат пиротчаните българи, "бугараши", като ги обиждат въпреки че пиротчаните отдавна са със сръбско национално и етническо самоопределение!!!
[color:red]Самите сърби не вярват че пиротчаните са като тях, сърби.[/color]
"Така, въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на международната комисия по определяне на границата, на 6 ноември 1920 година сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград."
Основната, може би единствената причина и "аргумент" на сърбите за крадене тези български територии беше това че България 2 пъти е нападнала Сърбия, през 1913. и 1915 г. така че на Сърбия й била нужна стратегическа граница. В днешно време, след като е ясно че България, като член на ЕС и НАТО, вече не може да я нападне, иначе отдавна би била направила това, Сърбия няма никакво основание да продължи с окупацията на тези български земи.
Да не говорим и за това че през 1919 г. почти нямаше сърби в Западните Покрайнини (българите бяха на първо място сред жителите, като и власите и циганите бяха повече от сърбите).
Тоест нямаше и няма нито една причина за продължаването на сръбската окупация на Запданите Покрайнини: нито историческа, нито етно-демографска, нито военно-стратегическа.
Milan Savic: Istorija bugarskog naroda do propasti drzave mu, Srpska narodna zadruzna stamparija, 1878
Вижте и какъв "сръбски" литературен/стандартен език е имало в края на 19. век, например книгата:
"История бугарскога народа до пропасти државе му" от Милан Савич. Този тъпак Савич написа книга на сърбо-български език: "државе му" вместо "ньегове државе" не е нито сръбски, нито литературен български, може би е на някой/някои български торлашки говор(и). Очевидно това българско влияние се е окачествило като торлашко (тоест диалектално-сръбско) влияние. Ако е толкова сръбско защо сърбите са махнали този вид изрази от езика им? Това е презрение и пренебрежение на "сръбските" торлашки говори.
Иначе заглавието на книгата е много смешно: коя държава е в пропаст сега? България или Сърбия?
https://web.archive.org/web/20140226233816/http://electronic-library.org/books/Book%200027.html
Паисий познавал произведенията на повечето от българските книжовници. Личи, че е чел техните сборници и слова. Безспорно ще е влиянието, което са оставили у него разказите за бурния и бележит живот на Григорий Цамблак и Константин Костенечки — неуморни дейци на средновековната славянобългарска книжнина. При посещенията си из страната той е минавал през селища, прочути със своята книжовна дейност. Личи че е имал информация за първите дамаскинари и за Йосиф Брадати. Срещал се е с преписвачи и килийни учители от Враца. Познавал книжовници от Пирот, които учили младежи на четмо и книговезство, като Кирил Живкович, който сам бележи, че «бил роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето». Интересувал се от ръкописи във Враца, посочени от анонимен писател през 1719 г. Чел увлекателните разкази за патилата на «Многограмотния Хаджи Нешо от Пирот», описал своето пътуване. Посетил много други книжовни средища. Възхищавал се е от изкуството и дързостта на зографите-даскали Христо и Стойо, които живеели в погърченото Арбанаси до Търново, но подновили и надписали черквата със славянски букви.
Текстът от втората връзка е с добавен диалектен (тоест българско-диалектен, торлашки) глосар/мини-речник. Много ясно личи българщината на пиротския говор от думите на този глосар, въпреки че много от тях са сърбизирани. Например глаголите са дадени с окончанията за инфинитив: сакати (=волети на сръбски) вместо сакам (=искам; обичам), в първо лице единствено число (както се прави в българската лексикография), имайки предвид че няма наклонение инфинитив в торлашки.
Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280.
Най-добрите доказателства за българския характер на македонците са българските народни песни от Македония, събрани в две книги: една от братята Миладинови (Български народни песни) а другата от сърбина Веркович (Народне песме македонских бугара) от средата на 19. век. Там българите сами в техните песни се наричат себе си българи, а не македонци или сърби.
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
Събрани от Димитър и Константин Миладинови
www.liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино Булгар кази! Потурчи се да те земам, да ти кладем турско име, мени Алия, тебе Айшея. Да ти кроем турски руби на тоята рамна снага, как си рамна, ти прилега. Да ти купам тунус феса на тоята руса коса, как си руса, ти прилега. Да ти купа мест папуци на тоите беле ноге, как са бели, ти прилега. Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер БУГАРКО,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.
Струга.
www.liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm
Любика платно белеше
покрай белего Вардара,
ми помина'е винари,
винари вино носе'е;
Любика лепо говорит:
- Винари, лепи вардари!
Не прашете ми платното,
оти йе платно даровно.
- Любико, бела БУГАРКО!
Аль сакаш вино, ракиа?
- Винари, лепи вардари!
Яс нейкюм вино, ракиа,
тук сакам бело винарче,
що одит напрет прет коньи
со цървениот джамадан.
Много неприятно трябва да е за днешните сръбски "езиковеди" да спорят (и то по-смъртно!!!) с техния културен "герой", идол, Вук Караджич по въпроса за принадлежността на "македонските" говори към български или сръбски език. С несъгласието си с него те не само че проявяват омраза към българите а и плюят на неговия памет, индиректно обявявайки го за съюзник на българите и сръбски предател!!!
Наистина много смешни и глупави са сърбите "лингвисти" и националисти, а и сърбите изобщо.
http://macedonia.kroraina.com/eg/ea_3_1.htm
Люлка на старата и новата българска писменост
акад. Емил Георгиев
Вук Караджич и неговата историческа среща с българите от Разлог
Кога и как Вук Караджич стига до своето „откритие” на българите?
В предговора на своя „Д о д а т ъ к” [2] Вук Караджич сам изяснява повода, както и характера на своя труд. Задачата да се опознаят и съпоставят езиците по цялото земно кълбо поставя самата Екатерина. В 1784 г. тя написала със собствената си ръка 273 думи и 12 имена и ги разпратила по света, за да бъдат преведени на всички познати езици. Събрания материал предоставила на немския учен Пилас да го обработи и издаде. В 1787 г. излиза трудът „Сравнительные словари всех языков и наречий, собранные десницею всевысочайшей особы. Отделение первое, содержащее в себе европейские и азиатские языки. Часть первая. В Санктпетербурге 1787 г.” В 1789 г. излиза втора част. Трудът съдържа определените от Екатерина 273 думи и 12 имена на 200 езика. Работата продължава и по-нататък, поверена на Теодор Янкович де Мириево (от сръбски произход). В 1789—1791 г. речникът излиза във второ издание. Новото издание съдържа още 79 езика — африкански и американски. Славянските езици са получили първото място. Двете издания съдържат следните славянски езици и наречия: руски (руските думи са напечатани в средата на страницата), славянски (т. е. черковно-славянски), славяно-унгарски (словенски, прекомурски диалект), бохемски (т. е. чешки), сръбски, вендски, сорабски (т. е. лужишко-сръбски), полабски, кашубски, полски, малоруски (т. е. украински), суздалски (руски диалект).
Забелязал отсъствието на българския език, Караджич решил да издаде своя „Додатък”, за да го добави, да го доведе до знанието на образования свят.
При своята работа той прибягнал до „и с т и н с к и” българин, родом от Разлог („прави Бугарин, родом из Разлога”). [3] Изобщо трудът му се изгражда върху българския диалект от разложкия край. Тъй като българите нямали своя литература и пишели „на славянска ортография”, той си послужил със „своята ортография”.
