Навършват се 85 години от събитията, довели до режима, отменил Търновската конституция, разпуснал Народното събрание и забранил политическите партии
Автор: Атанас Коев
На парламентарните избори, провели се през юни 1931 г., Демократическият сговор претърпява тежко поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставена от различни по състав и интереси политически партии.
Новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат. Въпреки това, то е посрещнато с известна неприязън от останалите политически сили. Активна борба против блока подемат Военният съюз, оглавяван от Дамян Велчев, ПК„Звено“- начело с Кимон Георгиев, и Народното социално движение на проф. Александър Цанков.
Непосредствената подготовка за преврат започва след конгреса на Военния съюз, провел се през ноември 1933г., на който се взема решение за организиране на заговор. Направен е опит да се привлекат някои от лидерите на партиите БЗНС„Врабча 1“, БЗНС„Александър Стамболийски“ и Демократическата партия, но без успех.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцеплението в Народния блок, през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с.г. военните и звенарите осъществяват своя замисъл и завземат властта, изпреварвайки привържениците на проф. Цанков, които планирали същата акция за 20 май.
Новият кабинет е сформиран от лидера на ПК„Звено“ Кимон Георгиев, като в него влизат звенари, десни земеделци и дейци на Народното социално движение, а ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили в страната, но поради настъпилия процес на разложение в тях, те не успяват да му се противопоставят сериозно. Единствено БРСДП(о) и сваленият от власт Народен блок изразяват неодобрението си към извършената насилствена промяна в управлението на страната. Заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на поддръжката от страна на армията.
Още в първите дни от съществуването си новото правителство пристъпва към антидемократични преобразования във вътрешнополитическия живот на България: отменя Търновската конституция; разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и национално-революционните организации.
Кабинетът на Кимон Георгиев се ориентира към безпартийно управление под контрола на военните. Той се опитва да си осигури социална опора чрез създаване на казионни професионални и младежки организации и чрез т.нар. Дирекция на обществената обнова, към която са привлечени амбициозни млади дейци от всички политически сили.
По отношение на местното управление, кметовете започват да се назначават от централната власт. Правителството въвежда държавни монополи, с което засяга интересите на едрия капитал у нас.
В новите условия забранените партии продължават да съществуват като аморфни кръгове от съмишленици, лишени от възможността за легална изява. Дейността им все по-вече се съсредоточава в столичните щабове и се идентифицира с позицията на партийния лидер.
Част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз са с републикански възгледи и това придава на преврата антимонархическа насоченост. Поради тази причина цар Борис ІІІ предприема маневри, с които постепенно напълно елиминира влиянието на Военния съюз в управлението на страната.
С помощта на верни нему офицери през януари 1935 г. той предизвиква оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава нов кабинет начело със своето протеже генерал Пенчо Златев. От този момент царят става пълен разпоредител на съдбините на България-положение, което се запазва до края на живота му ( август 1943 г.).
Забраната на Военния съюз ( март 1936 г.), съсредоточаването на властта в ръцете на Двореца и репресиите срещу политиците обединяват дейците на забранените партии около идеята за възстановяване на Конституцията и за свободна политическа изява, като постепенно се оформят няколко центъра със сходни програми по тези въпроси. Започва изграждането на Конституционни комитети и се издигат искания за провеждане на свободни и демократични избори.
През март 1938 г. се провеждат парламентарни избори, които са спечелени от правителствените кандидати с активната подкрепа на администрацията и полицията. По този начин завършва изграждането на безпартийния авторитарен монархически режим в България.
Привидно са запазени Конституцията и демократичните институции, но всъщност партиите са ликвидирани и е премахнато разделението на властите. Опора на режима стават казионните организации. Всичко това е твърде познато от годините на социализма у нас. Постепенно се затвърждава властта на царя, като той съсредоточава в ръцете си цялото управление на страната.
Авторитарният режим се превръща в пречка за възстановяване на парламентаризма у нас и допринася в значителна степен за налагането на комунистическата диктатура в България, само няколко години по-късно, след извършения през 1944 г. нов преврат - Деветосептемврийския.
