По данни на ЮНЕСКО 28% от изследователите в света са представителки на нежния пол
Автор: Десант
Документална изложба „Жените в историята на Българската академия на науките" бе открита в Казанлък. Тя е подготвена от Научния архив на БАН и е част от проекта, подкрепен от световната организация ЮНЕСКО, по който бе издаден енциклопедичният справочник „Жените в историята на Българската академия на науките”, информира zakazanlak.bg.
Документалната експозиция представя част от жените учени, които присъстват в уникалния справочник. Казанлък е един от първите градове в България, в които се експонира изложбата - тя е разположена в Музея на розата в града и може да бъде разгледана безплатно до 14 юни.
Справочникът „Жените в историята на академичната наука в България. Хабилитираните жени в БАН“ събира автентични документи и информация за 952 жени учени от Българската академия на науките. Близо 70 от тях са представени в документалната изложба, която показва важни и малко известни документи от служебните архиви и личните архивни фондове, както и богат фотоматериал за жените учени.
Експозицията, разположена върху 19 пана, прави ретроспекция на темата за жените и мястото, което те заемат в създаването, развитието и утвърждаването на Българската академия на науките и нейните академични звена.
Сред подбраните документи за създаването на Българското книжовно дружество през 1869 г. в Браила присъства името на Варвара Хадживелева, която е отстъпила дома си за провеждане на учредителното събрание за създаване на бъдещата Академия на науките. Вера Иванова – Мавродинова, Екатерина Бобчева, Иванка Трифонова, Нона Консулова, Рада Киркович, Дона Каранджулова – това са жени учителки и общественички, дарили средства за закупуване на книги, за учредяване на награди и други дейности в първите години от сформирането и утвърждаването на Българската академия на науките.
В изложбата присъстват изявени жени учени, доказани специалисти в областите химия, физика, биология, генетика, космическите науки, литература и изкуство, с техния огромен принос в изследователската работа и науката.
Тук има информация за Румяна Георгиева, първата жена член-кореспондент на България, което се случва през 1952 г. Тя е номинирана за академик през 1961 г. През 80-те години на ХХ век БАН избира и първите жени за свои чуждестранни член-кореспонденти със заслуги за развитието на българската наука.
„Към ЮНЕСКО работи единствената програма за жените в науката и тя обърна специално внимание на българските жени учени”, каза по време на откриването на изложбата инж. Владимир Чучумишев, координатор на Регионалния академичен център в Казанлък, ръководител на отдел „Техническо развитие” в „Арсенал” АД, общински съветник от „Експерти за Казанлък” и заместник-председател на Общинския съвет. РАЦ-Казанлък е организатор на изложбата. Той подчерта, че тя е посветена на 150-годишнината на Българската академия на науките.
Интересът към жените учени в България е определен от факта, че нашата страна е на първите места места по брой на жените учени в различните институти в Европа. Те имат значителен принос в много области на науката и културата - медицина, генетика, химия, физика, биология, музика, литература.
Актуалните данни на ЮНЕСКО сочат, че 28% от изследователите в света са жени и само 3% от научните нобелови награди са били присъждани на жени.
Ето защо програмата за жените в науката на световната организация следва девиза: „Светът се нуждае от наука, а науката се нуждае от жени”. Справочникът и документалната изложба са своеобразен жест към тези представителки на нежния пол, посветили се на научните изследвания, които са в основата на развитието на човечеството.
