Черно море и неговата роля през третото хилядолетие


Черно море и неговата роля през третото хилядолетие
09 Април 2019, Вторник


Разпознаваме ли черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях?

Автор: Капитан I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев

На 1 януари 2019 г. за четвърти път България пое 6-месечното председателство на Организацията за черноморско сътрудничество. 

Обединяването на държавите от Черноморския район е дългогодишна мечта на крайбрежните държави. То става факт на 25 юни 1992 г., когато в Истанбул държавните и правителствените ръководители на Армения, Азербайджан, България, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна, заедно с Албания и Гърция, подписват Декларация за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Това фактически са 11-те държави-учредителки на ЧИС. Главният учредителен мотив е: Да се допринесе за политическата стабилност и икономическото развитие на Черноморския регион.

На срещата на високо равнище в Ялта на 5 юни 1998 г. с участието на 11-те държави-учредителки, се приема Харта на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, чрез която ОЧИС се превръща в регионална международна организация. Хартата влиза в сила на 1 януари 1999 г. По-късно към ОЧИС се присъединява и Сърбия.

Интересът към ОЧИС нараства и редица държави приемат статута на наблюдатели: Полша, Египет, Израел, Словакия, Тунис, Австрия, Италия, Франция, Германия, САЩ, Чехия, Хърватска, Беларус. ЕС е поканен и участва като наблюдател в ОЧИС.

През 2005 г. министрите на транспорта на страните членки на ОЧИС приеха в Солун Декларация за създаване на обединена инфраструктура на черноморска транспортна мрежа и нейното свързване с трансевропейската транспортна система.

България като ротационен председател на ОЧИС първите шест месеца на 2019 г. ще работи главно за сътрудничество в областите на културата, транспорта и опазването на околната среда.

Министерството на външните работи посочва, че четвъртото ни председателство на ОЧИС ще допринесе за активизиране на регионалната външна политика на България, което е в хармония с един от националните ни външнополитически приоритети - развиване на активни отношения с държавите от широкия Черноморски регион.

В същото време, Европейският съюз от 2010 г. има Стратегия за Черно море – (EU strategy for the Black Sea, 2010/2087(INI). От какво е обусловен този интерес на ЕС към Черно море? Защо продължават да се приемат нови инициативи и доктринални документи?

Защото Черноморският регион е богат на природни ресурси и със стратегическо местоположение на кръстопътя между Европа, Централна Азия и Близкия изток. Регионът е гъсто населен и представлява разрастват се пазар с голям потенциал за развитие и важен възел за енергийните и транспортните потоци. В черноморската зона съществуват ключови сектори като енергетика, транспорт, околна среда, движение и сигурност. В Черноморския регион е много силно изразено взаимното влияние на културите, което създава благоприятни условия за сътрудничество.

Със стратегията за Черноморския регион ЕС преследва следната основната цел: Установяване на зона на мир, демокрация, благоденствие и стабилност, основаваща се на зачитането на правата на човека и основните свободи и предоставянето на енергийна сигурност на ЕС.

Първите положителни стъпки у нас вече са направени с Морската стратегия за опазване на околната среда в морските води на Република България, приета с Решение на МС № 1111 от 29 декември 2016 г., но същинската работа тепърва предстои. Идеите на морската общност у нас за Националната морска стратегия са много по-мащабни и перспективни – очакваме държавното ръководство да се вслуша в техните послания.

Визията на морската общественост в България за този доктринален документ включва не само околната среда и морските води, а обхваща цялостната синя икономика на страната и морската индустрия, в която влизат: корабоплаване; управление на пристанища; корабостроене и ремонт на плавателни съдове; морски ресурси; морска наука и образование и всички дейности и услуги, обхващащи морския бизнес.

Но в България като че ли няма нужната нагласа за вслушване в експертизите на научните и браншовите среди, в това число и вслушване в морската общественост и в морската идея. Досега са обсъждани няколко стратегии за морската и речната индустрия, но нито една от тях не е приета.

През юни 2019 г. в Пловдив, европейската столица на културата, ще се проведе среща на министрите на културата от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), която инициатива заслужава всестранна обществена подкрепа и приветствие!

Ще си позволим да предложим една нова идея: Да се постави акцентът на държавното, геополитическото и икономическото развитие върху Черноморската политика, сътрудничество и синергия! Черно море е важна зона на икономическата дейност на крайбрежните държави и пресечна точка на оживени транспортни потоци в Евразия, поради което то представлява интерес не само за граничещите с него страни.

В Черноморския регион се проявяват съвременни рискове и заплахи, които застрашават сигурността не само на крайбрежните държави, но и на Евразия. Затова трябва да се ръководим от доказаната древна историческа максима, че сигурността не може да бъде внасяна отвън, тя трябва да бъде осигурена от местните народи и крайбрежните държави.

Сигурността в Черно море като затворено море трябва да бъде базирана върху съгласието на черноморските страни при изричното спазване на съществуващото национално и международно законодателство без да се нарушават при никакви условия договореностите от Монтрьо от 1936 г..

Излизането от вътрешното море, каквото представлява за нас Черно море, не може да бъде приравнено с правото на влизане в него на кораби от некрайбрежните държави.

Сигурността в Черноморския регион може да бъде гарантиране при стриктното придържане към Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която позволява международно военноморско присъствие в Черно море за максимум от 3 седмици при ограничен брой плавателни съдове и съответния разрешителен режим и дипломатически договорености.

Черноморският регион е пресечната точка на православието, исляма и западноевропейската култура, на което трябва да гледаме като на позитивна възможност за диалог и сътрудничество.

В Черноморския регион се преплитат в сложен възел различни икономически интереси, очертава се една трудна дилема с две актуални послания за 2019 г.: Посланието на четвъртото Българско председателство на ОЧИС „Море от възможности” и посланието на 55-та конференция по безопасност в Мюнхен „Мюнхен - пъзелът”.

Участието в тези процеси изисква от Република България достойно и равноправно да отстоява своите национални интереси, за което ще способства и разработването и приемането на Национална морска стратегия.

И още нещо - ООН обяви периода 2021-2030 г. за Десетилетие на морската наука за устойчиво развитие. Нашата страна, ако искаме да е в крак с времето, трябва да преориентира своето вътрешно развитие и международните си отношения с приоритет на морското направление.

Има един фундаментален факт, който неоспоримо изисква главното внимание в националната ни политика да се пренасочи именно към морското направление, за което имаме благоприятни природни дадености с река Дунав и Черно море. Над 90 процента от всички товари за индустрията и бита се превозват по море, тоест почти всичко, което използваме във всекидневния си живот е свързано с водния транспорт и морските труженици. Тяхната професия е една от най- трудните и най-значимите.

Темата за Черно море разкрива една прекрасна възможност и реални практически условия пред всички държавни и морски институции в Република България, в това число и пред частния морски бизнес и морски компании, да активират своята дейност за реализиране на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска идея – една дълго лелеяна мечта на българската морска общност.


В категории: Новини , Анализи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки