Тя е качена в Портала за обществени консултации на Министерски съвет
Автор: Десант
„Гъмжащият” от груби правописни и пунктуационни грешки и други недомислия проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г. трябва светкавично да бъде свален от Портала за обществени консултации www.strategy.bg, след което текстът следва да бъде изпратен за редактиране и корекции в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН, настояват от сдружение „Зограф“.
Изобилието от смайващи правописни грешки в този важен стратегически документ дава много ясна и точна картина за нивото на езикова подготовка и грамотност на чиновническия апарат в културното министерство, а това налага текстът на Стратегията да бъде основно „огледан” и „изчистен” именно в Института за български език, където работят компетентни специалисти и изследователи по съвременен български език, езикова култура, лексикология, терминология и др.
Време е и за административни наказания за виновните за допуснатото безхаберие чиновници в Министерство на културата, съпричастни с изготвянето и обнародването в Портала за обществени консултации на пълния с недопустими грешки текст на Стратегията, подчертават от сдружение „Зограф“ и напомнят, че във всяка нормална европейска държава подобен скандал автоматично би довел и до оставки.
Авторите на компрометираната Стратегия трябва да бъдат така добри да върнат в бюджета изплатените им хонoрари за неграмотно написаните текстове, категорични са от гражданското сдружение.
Министерство на културата дължи и извинение на всички млади хора в България за обидата, която им е нанесена на стр. 30 в Стратегията за развитие на българската култура със следното „изумително” изречение: „Новото младо поколение е дигитално родено и у него се забелязват липса на умения да се борави с хартиени текстове”.
Да си позволяваш с лека ръка да упрекваш цялата млада генерация в неумение да чете книги, а в същото време да възлагаш изготвянето на Стратегията на чиновници, които очевидно не владеят българския книжовен език и нямат представа от правилата на правописа и пунктуацията, е повече от абсурдно, категорични са в сдружение „Зограф“.
За нивото на общата култура на авторите на Стратегията говори обстоятелството, че на стр. 48 при изброяването на действащите в чужбина Български културни институти е посочен „Български културно-информационен център – Скопие, Македония”, без да се има предвид, че конституционното име на западната ни съседка е Република Северна Македония, отбелязват от сдружение „Зограф“.
А ето и няколко цитата от Стратегията за развитие на българската култура 2019-2029, които демонстрират учудваща липса на писмена грамотност и незнание на правилата за употреба на пълния и краткия член:
„В рамките на Европейския съюз е подчертан стремежа да се опазва общотоевропейско културно наследство и да се създават условия то да бъде достъпно за другите“. /стр. 3/
„Със специалния Закон за народните читалища (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) се урежда правния статут, учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на читалищата“. /стр.14/
„По официални данни на НСИ към края на 2017 г. броя на читалищата в страната е 3321“. /стр.34/
„В сферата на аудиовизията и медиите е необходимо да се има предвид приноса на филми, телевизия, видео“. /стр. 40/
„Регламента за провеждане на конкурси за национално значими обекти да предвиди и насърчи сътрудничеството с архитектурни бюра от ЕС“. /стр. 64/
„Специални усилия трябва да се поставят върху това в този обмен да се ангажират хората и да се разшири диалога между тях“. /стр. 83/
„Чрез предварителната оценка се цели подобряване на лкачеството на стратегическият документ и намалявне на неговата научна и информационна «несигурност». /стр.98/
„Междинните/Текущите оценки имат отношение към адаптивността и актуализацията на съответният стратегически документ, като служат за оценка на напредъка на осъществяваните политики/програми. При тях оценъчният процес има за цел да произведе консатоивен доклад, който съдържа подробен анализ на изпълнението на съответният документ, оценка на съответствието, ефикасността, ефективността, въздействието и устойчивостта на стратегическия документ, съобразно предварително определените цели, приоритети и мерки“. /стр. 98/
Ето и още само три направо стряскащи цитата, илюстриращи езиковите познания и нивото на грамотност на авторите на Стратегията:
„На широка дискусия се поставят възожностите и перспективите свързани с разкриването на нови сценични пространства. Това е изключително динамичен процес, който намира своето изражение и в световен мащаб. Новите форми на изпълнителско изкуство предразполагат към разриването на такъв тип пространства и предоставянето им на творците сами да ги менажират и развиват. Това може да се превърне в успешна формула за развите на сектора като зяло“. /стр. 27/
„В изпълнение на чл. 48. т. 4 от Закона за обществените библиотеки сформираният към мчинистъра на културата Национален съвет по библиотечно дело разглежда и предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно и литературно културно наследство“. /стр. 32/
