Болница в един български град. Двама старци стоят прави в коридора на едно от отделенията. В средата на нощта. До тях са багажът на пациента, чанти с храна, вода. Стоят прави защото са изгонени от стаята им. В средата на нощта, в един български град, в държавата-член на Европейския съюз, в която здравеопазването е просто... последен кръг от ада на действителността, пише 24rodopi.com.
„Така заварих баща си и майка си, която е придружител на карциномно болния ми баща, в онкоотделението на болницата в Добрич, посред нощ. Изхвърлени от стаята им. Изхвърлени в коридора. Защото, нямало места в болницата.
Предния ден заявих, че искам да платя, за да остане и мама с него.
Аз, който цял живот работих за този град. Цялото ми семейство. Дъщеря ми. Зет ми и той.
Изхвърлени като кучета в коридора – мама и тати.
Предния ден се опитвах и да му осигуря кръв, чрез мои приятели.
Колеги? Д-р Байчев? Приятелю... Какво става?
Исках само да лекувам баща си.
Дори и това ли не заслужих за толкова години?“.
Това пък пише на стената си във Фейсбук писателят д-р Хасан Ефраимов - акушер-гинеколог, чието хоби е да пише разкази за човещината...
