ООН си поставя цел до 2030 г. в глобален мащаб да се намали наполовина разхищаването на храни на глава от населението
Автор: Десант
Средно по около 88 млн. тона годна за консумация храна годишно се губят в Европейския съюз (ЕС), което представлява 20% от общия обем произведени храни в Общността. Разходите за производството на тази неконсумирана храна възлизат на 143 млрд. евро, а използваните за производството й суровини - на 261 млн. т, сочат данни на ЕК.
Днес във Висшето училище по застраховки и финанси (ВУЗФ) се провежда кръгла маса на тема „Обсъждане на борбата със загубите на храни в България“, съобщава в. Монитор. Домакин е Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към Министерство на земеделието, храните и горите.
Основната цел на форума е да се обсъдят съществуващите практики за събиране на данни за генерираните загуби на храни, за пренасочване на нереализираните годни за консумация храни, както и необходимите мерки и действия, които следва да се предприемат за намаляване на загубите на годни за консумация храни.
Стремежът на ЦОРХВ е в мероприятието да вземат участие всички заинтересовани страни - представители на държавната администрация, професионалните и браншовите организации на производители и търговци на храни и неправителствени организации с отношение по проблема.
През 2015 г., Общото събрание на Обединените нации (ООН) прие Цели за устойчиво развитие до 2030 г. Една от тях, Цел 12.3, изисква до 2030 г. в глобален мащаб да се намали наполовина разхищаването на храни на глава от населението на ниво търговия на дребно и домакинства и да се намалят загубите на храни по хранителните вериги.
България, както Европейският съюз и всички негови държави членки, се ангажира за постигането на тази цел, признавайки необходимостта от борбата срещу загубите и разхищаването на храни.
През последните години у нас започна предприемането на отделни инициативи по проблема. Междуведомствена работна група разработва проект за Национална програма за превенция на загубите на храни, с цел да се отговори на необходимостта за намаляване на загубите и разхищаването на храни.
