Калоферският род Мархолеви дава на България 4 генерали, 3 полковници и двама младши офицери


Калоферският род Мархолеви дава на България 4 генерали, 3 полковници и двама младши офицери
Христо Мархолев
23 Януари 2019, Сряда


Всички те са записала имената си със златни букви в Пантеона на българската бойна слава. ​Фамилията има родствени връзки с прочутия Видул войвода и с кума на Христо Ботев и Венета Рашева д-р Георги Странски

Автор: доц. д-р Петър Ненков

За калоферския род Мархолеви много малко се знае, а той е уникален в българската военна история, тъй като дава на Българската армия четирима генерали, трима полковници и двама младши офицери, записала имената си със златни букви в Пантеона на българската бойна слава.

Фамилията има родствени връзки с прочутия Видул войвода и с кума на Христо Ботев и Венета Рашева д-р Георги Странски.

Основателят на рода Мархолеви е Иван Мархолев. Той се занимавал с талигаджийство, откъдето произхожда и прякорът му – Талигаджията. Бил е ятак на войводите Видул Странски и Иван Делича, на Добри войвода и Лефтер войвода и е давал подслон на Васил Левски при неговите идвания по комитетски дела в Калофер.

Заради своята конспиративна дейност е арестуван от турските власти, жестоко инквизиран и хвърлен в затвора Таш капия в Пловдив. От там е заточен за 6 години в Диарбекир.

По време на Руско-турската война е осъден на смърт, като главното обвинение срещу него е, че използвал талигарството и кираджийството за прикритие, под което вършил шпионска дейност в полза на руските войски. Но Иван успява да избяга от затвора и да се спаси.

След Сръбско-българската война, в която се включва като доброволец, е назначен за акцизен чиновник в Карловската община, а по-късно и за началник на полицията в града. Умира в Пловдив през ноември 1890 г., след несполучлива операция от херния.

Неговият син Генко е роден на 26 октомври 1865 г. в Калофер от брака му с калоферката Цвета. Той също се записва като доброволец в Сръбско-българската война, след която постъпва във военното училище. Участва в преврата срещу княз Александър Батенберг, като след контрапреврата е разжалван и изпратен да служи по частите като войник. По-късно е реабилитиран и успява да завърши военното училище.

На 27 април 1887 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик и е назначен на служба в кавалерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. вече е капитан. През 1902 г. става майор, а от 1906 г. е подполковник. Служи в 3-ти конен полк в Пловдив, а от 1900 г. е командир на ескадрон в 1-ви конен полк в София. През 1909 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк, а от 1911 г. е началник на Кавалерийската школа. На 1 януари 1912 г. е произведен в чин полковник.

През Балканската война, вече като командир на Лейбгвардейския конен полк, се прославя в битката за превземане на Одринската крепост. Именно той и неговите кавалеристи пленяват на 13 март 1913 г. нейния комендант Мехмед Шукри паша с целия му щаб.

През Първата световна война 1915-1916 г. полк. Генко Мархолев е командир на 2-ра конна бригада, след което е уволнен от действителна военна служба. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор от запаса.


Генко Мархолев

Генко Мархолев се жени за гъркинята Андони, от която има три деца. Най-големият му син Иван също завършва военното училище и става офицер. Той обаче загива нелепо, падайки от коня си в Плевен, другият му син е убит след 9 септември 1944 г. от новата власт, а дъщеря му Цвета става придворна дама на царица Йоана.

Генерал Генко Мархолев умира в София на 10 януари 1937 г.

След скоропостижната смърт на първата си съпруга Цвета, Иван Мархолев се задомява втори път с вдовицата Гина Басмаджиева от Сопот. Той осиновява нейния син от първия й брак – Стефан, и му дава фамилията си. От този брак на 19 ноември 1880 г. в Карлово му се ражда трети син, когото кръщават Гурко.

След завършването на гимназия в Пловдив той постъпва във Военното училище в София и на 1 януари 1901г. е произведен в първо офицерско звание – подпоручик. Службата си като млад офицер започва в 1-ви конен полк. На 1 януари 1904 г. вече е поручик, а на 15 октомври 1908 г. е повишен в капитан. По-късно е приет във френската военна академия Сен Сир.

През Балканската война Гурко Мархолев е назначен в щаба на Втора армия. След превземането на Одрин е натоварен от щаба на Втора армия със задачата да ескортира пленения Мехмед Шукри паша до София, който остава впечатлен от неговото държание и му подарява своята сабя и седлото на арабския си кон. През 1938 г. Мархолев предава тези две ценни реликви на българската бойна слава на Националния военноисторически музей, където се съхраняват и до днес.


Гурко Мархолев

Гурко взима участие и в Междусъюзническата война, след която е повишен в звание майор . През Първата световна война той е представител на българската Главна квартира в щаба на 11-а германска армия, а по-късно е назначен за командир на 9-и пехотен Пловдивски полк и воюва храбро със своите воини при защитата на кота 1050 на Македонския фронт.

След войната служи в щаба на Втора Тракийска дивизионна област в Пловдив. През 1921 г. с Указ цар Борис III го назначава за делегат на българското правителство в международната комисия за определяне на държавната граница между Гърция и България. През 1923 г. се уволнява от армията.

След преминаването си в запаса се установява да живее в Пазарджик.

Впуска се в политиката и бива назначен за управител на Бургаска, а впоследствие и на Пловдивска административна области. Избран е за председател на Дружеството на запасните офицери, на Дружеството на бойците от фронта и на Дружеството на кавалерите на ордена за храброст в Пазарджик.

През 1936 г. е произведен заедно с по-големия си брат Генко в генерал-майор от запаса. Отличен е с високи български и германски военни отличия.

Умира на 9 април 1940 г. и е погребан с почести във военните гробища на Пазарджик. Композиторът Спас Софиянлиев написва в негова чест „Гурко марш”.

От брака си с Елисавета Джуркова от Пазарджик има една дъщеря – Катя.

Средният брат в семейството – Стефан Мархолев, e роден на 10 октомври 1876 г. в Карлово. Той всъщност е осиновен от Иван Мархолев, който се запознал с баща му по време на заточението си в Диарбекир.

Двамата успели да избягат от каторгата, но бащата на Стефан заболял тежко и починал. Преди да умре той помолил своя другар да се погрижи за жена му и сина му и когато Иван се завърнал в родния си край, потърсил съпругата му Гина от Сопот, за да й разкаже за кончината на нейния съпруг. Оженил се за нея и осиновил сина й.

Първоначално Стефан Мархолев учил в родния си град Карлово, а по-късно завършил гимназия в Пловдив. След това постъпил във Военното училище в София. След като го завършил, на 1 януари 1900 г. получил първо офицерско звание – подпоручик. В чин поручик е повишен на 2 август 1903 г., а с капитанско звание е удостоен на 1 януари 1908 г. В разгара на Първата световна война е повишен в чин майор, а на 27 февруари 1918 г. вече е подполковник.

Като офицер служи в 88-и пехотен полк, където е дружинен командир, а после в 23-и пехотен Шипченски полк като началник на 3-ти пограничен участък. След това е началник на 2-ро Военно окръжие в Пловдив, командир на дисциплинарната дружина, началник на 1-во Пловдивско Бюро за набиране на доброволци за армията и интендант на 8-и пехотен Приморски полк.

В битката за превземането на Одринската крепост е ранен тежко, но след оздравяването си отново се завръща в бойния строй на своя полк. Второ раняване получава в Междусъюзническата война, когато се сражава със сърбите при Кралево село, по време на форсирането на придошлата река Тимок.
След преврата на 9 юни 1923 г. е уволнен от армията, но по-късно е възстановен на служба като домакин на 21-ви пехотен Средногорски полк. След преминаването си в запаса е избран в ръководството на карловското Дружество на запасните офицери.

От брака си с карловката Невена Сливова има четири деца – две дъщери и двама сина, но момичетата умират още като деца. Единият му син – Петър, също става офицер и служи в Шумен, Горна Оряховица, Казанлък и Пловдив. Другият му син – Димитър, завършва финанси в Свищов и по-късно става агент в Обществената безопасност в Карлово.

След 9 септември 1944 г. партизаните го изгарят жив заедно с още няколко негови колеги на моста на река Стряма, край село Каравелово. А полковник Мархолев умира на 23 май 1961 г. в Карлово.

Родът Мархолеви дава още един генерал на Българската армия – Христо Мархолев.

Той е роден в Калофер на 14 септември 1888 г. в семейството на Стамул и Тана Мархолеви и е братовчед на генералите Генко и Гурко Мархолеви.

Спасявайки се от кланетата на башибозука и редовната войска, стотици калоферци се отправят на север през Балкана. При престоя им в Северна България избухва холерна епидемия, от която умират мнозина от тях. Сред починалите са и петте невръстни деца на Стамул и Тана Мархолеви.

След Освобождението те се завръщат в родния град и отново вдигат свой дом. Раждат им се още двама сина и три дъщери. Синът им Христо Мархолев завършва Военното училище в София и получава първо офицерско звание – подпоручик. Като офицер служи в кавалерията На 22 септември 1911 г. е повишен в поручик.

В Балканската война се прославя като герой в битката за превземането на Одринската крепост. По-късно се сражава по фронтовете на Междусъюзническата война и в Първата световна война.

На 6 май 1923 г. е повишен в чин подполковник, а на 3 септември 1928 г. е удостоен с чин полковник. През 1927 г. е назначен за командир на 1-ви конен полк. След това поема командването на 5-и конен полк, дислоциран в Брезник. На 30 декември 1945 г. е произведен в звание генерал-майор.

Непосредствено след референдума против монархията, министър-председателят на България Кимон Георгиев натоварва генерал Христо Мархолев с важна мисия - да придружи като флигел адютант царица Йоана и двете й деца Симеон и Мария Луиза при екстернирането им от пределите на страната през Истанбул до египетското пристанище Александрия.

По-късно е депутат в няколко поредни Народни събрания. Умира на 93 години и е погребан в София с воински почести.


В категории: История , Добри Вести , Войни за освобождение , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки