Скърцащият под краката ни сняг е един от най-романтичните зимни звуци. Но защо "скърца" той?
Въпросното скърцане е всъщност звукът, който се произвежда при разтрошаването на ледените кристали. Снежинките не са разположени плътно в снежната покривка, а са отделени една от друга с въздух. Следствие на налягането снегът се уплътнява, въздухът излиза, а снежинките се трият една в друга, като при това се "счупват". В резултат на това се чува звук, подобен на скърцане или хрускане.
Този звук не винаги е един и същ. Ако е мразовито, той се чува доста по-отчетливо, а ако е по-топло, е приглушен.
Причината за това е, че при по-лек студ повърхността на снежинките се покрива с тънък слой вода, която приглушава звука, възникващ при разтрошаването на кристалите. А и наличието на този течен слой предизвиква слепването на кристалните снежинки една за дуга.
При по-рехавия сняг обаче връзките между тях са слаби, затова и звука, който се чува, когато газим в преспите, се възприема като доста по-тих и по-нисък, наподобявайки по-скоро шумолене, а не толкова скърцане.