Феликс Каниц изработва над 50 карти на Княжество България и Източна Румелия
21 Декември 2018, Петък
На 22 декември се навършват 115 години от смъртта на австро-унгарския учен, посветил част от живота си на нашата страна
Автор: Атанас Коев
Феликс Каниц е виден археолог, етнограф, географ и пътешественик от Австро-Унгарската империя, от еврейски произход, от чиято смърт на 22 декември се навършват 115 години.
Бъдещият учен е роден в Будапеща, Унгария на 2 август 1829 г. Още от малък проявява склонност към музиката и изобразителното изкуство. На 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като „гравьор-практикант“ в Литографския институт на Вице Грим, където постепенно се насочва към илюстрацията.
През 1847 г. Феликс Каниц се преселва във Виена и постъпва студент в Литографския институт на Е. Зини. Знанията си по изкуство попълва във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Мюнхен и Париж.
През 50-те години на XIX век Каниц предприема изследователски пътувания в Югоизточна Европа-Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България. По това време той е художествен редактор на излизащото в Лайпциг списания „Илюстрирте цайтунг“.
Постепенно се заема с изучаването на историята, географията и фолклора на балканските народи, коригирайки грешките на европейската наука в тази насока. Впоследствие издава редица трудове, богато илюстровани от самия него, чрез които запознава обществеността в Европа с народите обитаващи Балканския полуостров.
В 1870 г. Феликс Каниц е назначен за уредник в Антропологическото дружество във Виена, като научните си съобщения изпраща в Имперската кралска академия. Той е избран за член-кореспондент на редица географски дружества-в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена, попечетел е на Музея на търговията и член на Дирекционния съвет на Клуба на науките във Виена. От 1878 г. е съветник на австро-унгарския император Франц Йосиф I.
Видният изследовател посещава българските земи 18 пъти, а за пръв път идва у нас на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на България за Виенската академия за подпомагане. Резултатът от пътешествията му по българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.
Първата научна студия на Феликс Каниц е озаглавена „Римски находки в Сърбия“, като тя излиза през 1862 г. Две години по-късно се появява трудът му „Пътуване в Южна Сърбия и Северна България“, където той описва първия си досег с българите.
Най-значителното произведение на Каниц е книгата му „Дунавска България и Балканът“, в три тома, излязла в периода 1875-1877 г. В нея авторът широко пропагандира историческата правда за народа ни.
Видният учен изработва и публикува „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“, в която са обозначени 3200 селища и 35 манастира и крепости. За тази карта през 1876 г. той е награден в Париж със златен медал на Географския конгрес. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) картата е използвана от руското командване, а след това и на Берлинския конгрес от 1878 г. за установяване на следвоенните граници на Балканския полуостров.
От 1885 г. до края на живота си Феликс Каниц изработва и издава над 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия.
За последен път изявеният учен и пътешественик е в България през 1883 г. При престоя си в Ловеч прави подробно описание на града и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. Във връзка с това на 18 юли 1902 г. е обявен за почетен гражданин на града.
Феликс Каниц умира на 22 декември 1903 г. във Виена, на 74-годишна възраст. Чрез своите сказки, беседи и научни съобщения и публикации преживе запознава подробно европеската общественост с миналото и бита на българския народ. Освен това унгарският учен оказва активно съдействие на нашите дипломатически мисии в Европа и подпомага материално редица талантливи българи да получат образование във Виена.
