Битката при Ватерло е последното голямо сражение на Наполеон, което оставя незаличими следи в човешката история. В негова чест са наречени пет града във Великобритания, една гар и още 32 населени места в Северна Америка. За нея пишат десетки писатели, правят се филми, създават се картини...
Известно е, че за провала на Наполеон голяма роля изиграва лошото време – изсипалите се в продължение на два месеца проливни дъждове попречват на френската армия да получи навреме подкрепление. Неотдавна историците откриха причината за тези порои – виновна за тях е... вулканичната пепел.
През април 1815 г. на индонезийския остров Сумбава, явяваащ се част от веригата на Малките Зондски острови, мощно изригва супервулканът Тамбора. Това е най-голямото в съвременната история вулканично изригване – ако се приеме за единица изригването през 1980 г. на вулкана Света Елена в Северна Америка, то това на Тамбора трябва да е 80. За сравнение ще посочим, че легендарното изригване на Везувий през 79 г., затрило Помпей и Херкулан, е само 3 по тази скала.
Количеството пепел, изхвърлено от Тамбора, е можело да покрие държава с размерите на Гърция (131 хиляди квадратни километра). Загиват общо 71 000 души и настъпва т.нар. „година без лято“.
Последвалата екологична катастрофа остава без урожай обширни райони на планетата. Облаците от пепел в йоносферата отразяват част от слънчевите лъчи и ги връщат обратно в Космоса, което довежда до нечовешки студ, засегнал най-вече хората в Северна Америка и Европа. Наелектризираната вулканична пепел причинява силни дъждове, които се изсипват безспирно над Стария континент.
И тъкмо по това време Наполеон тръгва на битка. Пътищата са непроходими, транспортните съобщения са напълно разрушени и това не позволява на на съюзниците му да пристигнат на помощ в нужния момент, което довежда до пълното поражение на френския император.
