Нашите сънародници са категорични, че той е престъпление срещу българския народ и срещу хуманността
Автор: Десант
На 27 ноември 2018 г. в Американския център на Столична библиотека Гражданският комитет „Западни покрайнини“ организира провеждането на кръгла маса на тема: „Ньойският диктат - криминално престъпление срещу истината, справедливостта и човечността“.
Присъстваха представители на КИЦ „Босилеград“, Демократичен съюз на българите, Гражданско сдружение „ГЛАС“ и изтъкнати интелектуалци, историци, специалисти по международно право, бивши дипломати и представители на медии.
На срещата се изказаха редица интелектуалци, които се вълнуват от съдбата на Западните покрайнини и я приемат като лична и гражданска кауза: проф. Лозан Митев, Иван Николов, д-р Валентин Янев, Зденка Тодорова, д-р Ангел Джонев, Стоян Райчевски, Христо Тепавичаров, Любчо Трохаров, Милчо Арсов, Димитър Димитров и редица други.
В дисусиите бе изтъкнато, че Ньойският диктат, както и системата от Версайски съдебни процеси срещу победените страни в Първата световна война, исторически и нравствено са осъдени като провокации към идеята за справедливост в международните отношения. Ньойския диктат не може да бъде признат за международен договор поради използването на системни фалшификации за формиране на обвинения срещу българския народ.
С оглед на предстоящото отбелязване на 100-годишнината от Ньойския договор бе предложено формулиране на официално искане за приемане на декларация от Европейския съюз, с която да се осъдят подбудителите и извършителите на това престъпление срещу България в Ньой като престъпление против хуманността.
Участниците в дискусията поставиха под съмнение тезата за българското малцинство в Сърбия като мост на сътрудничество между България и Сърбия, защото тя дава възможност за продължение на процесите за обезлюдване и обезбългаряване на Западните покрайнини.
Бе изразена тревога от това, че в изтеклите десетилетия в рамките на политическата система на Югославия и Сърбия, като че ли бяха изчерпани всички средства за подобрение на положението и спазването на правата на българите в Западните покрайнини. Бе подчертана необходимостта от формулиране на нова държавническа стратегия за българите в Западните покрайнини.
Основният аргумент на сърбите за "присъединяването" на Запад. Покр. беше това, че България я беше нападнала през 1885, през 1913 и през 1915 г., така че тя имаше нужда от бъфър-зона, от "стратегическа граница", населена с българи. Ако България я нападнаше за четвърти път, щеше да се задоволи и възвръщането на Западните Покрайнини, където хората все още щяха да са с българско самоопределение, и щеше да бъде принудена да забрави за останалото Поморавие, където по онова време вече имаше само сърбизирани българи, които не искаха повече да станат жители/граждани на България.
Подобно нещо се случи и с Румъния и нейната стратегическа граница в Добруджа, тя успя да си спаси собствеността на Северна Добруджа. Подобно а не идентично, понеже Сърбия си остана с българската територия - бъфър-зона.
Понастоящем, в 21. век България няма как да нападне Сърбия, така че сръбският аргумент стана нулев и България има право да си иска обратно "бъфър-зоната". Особено ако се има предвид че има прецедент със спора между Хърватско и Словенско.
