Мнозинството от българите подкрепят основните параметри на бюджета, но смятат, че публичните средства се харчат неефективно
Автор: Янко Крумов
Една трета от българите следят дебатите около бюджета за 2019 г., докато за 60% темата не е интересна, било поради липса на разбиране или пък на време. Въпреки, че по-големият дял не са заинтересовани от параметрите на бюджета, 65% от всички запитани смятат, че те са важни, сочат резултатите от изследване на социологическа агенция "Тренд".
Всяка от основните точки, представени от кабинета, които са заложени в бюджета за следващата година, са достигнали до мнозинството от пълнолетните български граждани.
В разбивките по демографски групи, видимо най-младите остават най-незапознати. Изключения относно запознатостта при общата картина правят увеличението с 40 милиона лева на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички анкетирани (53%), повишаването на максималният осигурителен праг (58%) и увеличаването на парите за здравеопазване (58%).
Повишаването на минималната работна заплата, увеличението учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-много хора, съответно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки пък ясно личи, че сред заинтересованите лица (тези над 60 г.) почти всички (около 90%) са разбрали за предстоящото увеличение на пенсиите.
Най-силна подкрепа сред респондентите среща увеличението със 150 милиона лева на парите за хора с увреждания (95%), както и увеличаването на пенсиите (93%), повишаването на минималната работна заплата (92%), увеличаване на парите за здравеопазване (87%).
Най-ниска подкрепа събират параметрите свързани с повишаването на заплатите в бюджетния сектор (50%) и увеличаването на максималния осигурителен праг (52%), като въпреки това мнозинството от хората подкрепят тези мерки.
Традиционно мерките, свързани с намаляване на държавните разходи, са непопулярни сред хората, като единствената опция, която събира съществена подкрепа (75%), е намаляване на броя на заетите в държавната администрация.
Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, въпреки че по-голямата част не подкрепят мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на болниците са мерки, които срещат огромно неодобрение.
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които според него трябва да се отделят повече средства, а именно – здравеопазване, социалната сфера и образованието.
Зададен е и въпрос, свързан с погасяването на държавните дългове, предвид намаляването им в последните години. Най-голям дял посочват, че не знаят или не могат да преценят (41%) и само 22% са на мнение, че моментът е подходящ.
Въпреки добрите макроикономически показатели, 85% от българите не усещат подобрената икономическа ситуация по своя джоб.
Липсата на ефективност на публичните средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат ефективно. Това до голяма степен е следствие от ниското доверие на гражданите спрямо институциите, а не толкова върху техните наблюдения по сектори.
Сферите, в които българите традиционно намират за проблематични пък се наблюдават най-сериозни натрупвания, като здравеопазването е типичен такъв пример.
