В името на детето: Семейство от Айтос е готово на всичко, за да си върне малката Зейнеб


В името на детето: Семейство от Айтос е готово на всичко, за да си върне малката Зейнеб
Анка и Ридван не се отчайват, твърдо са решени да се борят за детето си
09 Ноември 2018, Петък


Разказваме ви за Анка и Ридван - добрия пример на системата, която, макар и без да иска, е успяла да ги интегрира. Вижте тяхната история

Автор: Севдалина Пенева

Като голяма част от своите събратя по кръв и „боя”, и при Анка се наблюдава социално обусловен примитивизъм. Така пише и в заключението от известен бургаски психиатър, издадено преди дни. Социално примитивна и параноидно шизофреидна – това е Анка, на 23 години, от Айтос, която иска да бъде и майка.

Защо пък ние искаме да ви разкажем нейната история? Защото, колкото и шокиращо да звучи, Анка е добрият пример на системата, която с натиск, макар и без да иска, е успяла да я интегрира. В името на детето.

Анка и мъжът, с който тя живее на съпружески начала – Ридван Шакиров, на 34 г., сами ни потърсиха. Поискаха да им помогнем да си върнат детенцето – Зейнеб, родена на 5 юни 2017 г. и дадена за отглеждане в „Дом майка и дете” в Бургас. Но не от родителите, а от УМБАЛ-Бургас.

Преди да изясним обстоятелствата около този факт, обаче, нека първо се върнем малко по-назад във времето.

Анка е родена и израснала в циганско гето в малък град някъде в България. В детството й няма нищо хубаво. Разказва, че живеела е в стая без прозорци и с кален под, заедно с баба си. Двете делили едно легло и често са лягали гладни. Момичето нямало навършени 15 г., когато родителите й я продали за 500 лева на много по-възрастен циганин, който я ползвал за секс играчка и я държал в дома си, без да сключва брак с нея.

На 16 г. Анка ражда първото си дете - Стоянчо. „Мъжът” й я изоставя още по време на бременността. Или тя сама си тръгва, разказът й е малко объркан. Младата майка е трябвало да направи трудния избор – да заведе бебето при баба си в колибата без прозорци или да го остави с надеждата, че хора, които имат финансова възможност, ще го вземат и ще го гледат като свое. И избира второто.

Някъде по това време се отключва за първи път и депресията й. Състояние, за което в последствие тя забравя. Поне докато не среща Ридван. От него Анка получава всичко, от което има нужда – любов, подкрепа, сигурност, безпрекословна отдаденост. Двамата заживяват заедно, Анка разбира, че отново ще става майка. Страхът, че ще й отнемат и това дете, обостря състоянието й и тя, бременна в началото на 5-тия месец, е приета в Центъра за психично здраве (ЦПЗ) в Бургас за лечение с диагноза параноидна шизофрения.

Малката Зейнеб се ражда преждевременно. Бебето е оставено в кувьоз в отделението по неонаталогия в бургаската болница, докато се стабилизира състоянието му, а майката е върната в ЦПЗ, за да приключи курса на лечение.

Когато Анка най-сетне излиза от „психото” след двумесечен престой там, тръгват заедно с мъжа й да търсят детето. Оказва се, че то вече е преместено в „Дом майка и дете”. Започва отчайващо трудният път на двамата родители да докажат, че са годни да бъдат такива.

От болницата казват на майката, че са й писали няколко пъти писма, но тя не отговаряла. Писмата обаче били пращани на стар адрес в Средец, на който жената била регистрирана преди да заживее с Ридван в Айтос.

Първоначално от „Дом майка и дете” отказват на родителите информация, защото Анка по това време няма лична карта, а Ридван още не бил признал детето. Казва, че дори не знаел, че трябва да го направи, нито пък знаел как.

Парите, които Ридван изкарва, отиват за нови лични документи на Анка, за акт за раждане на Зейнеб, за административни такси, за адвокатски хонорар... Двамата изпълняват всичко, което им се каже, спазват буквата на закона, готови са на всичко, за да си вземат Зейнеб.

След административните спънки, се появяват нови препятствия.

Ридван работи каквото намери, ден за ден, а от Социално подпомагане, отдел „Закрила на детето”, искат от него да докаже, че е „благонадежден” – т.е., че има постоянен трудов договор и достатъчен доход, за да издържа семейство. И таткото започва работа по програма за временна заетост. Вярно, договорът му е за една година, но той вече е намерил пътя и е спокоен, че без работа няма да остане. В бюрото по труда е записана и Анка, която се зарича, че ще се хване на първата работа, за която я повикат.

Копие от настоящия трудов договор на Ридван е приложен към досието на малката Зейнеб в Социално подпомагане. От там обаче не бързат да върнат момиченцето при родителите му. Искат и документ от Анка, подписан от лекар специалист, че е психично здрава. Фактът, че е лежала в ЦПЗ, кара социалните да я третират като рискова майка.



„Лицето е прекарало психотичен епизод, оттогава насам не провежда поддържащо лечение и не са наблюдавани рецидиви. При настоящият преглед не установявам каквито и да са психопатологични находки, освен социално обусловения примитивизъм. Тя е психично здрава, с интактна родителска годност”, пише бургаският психиатър в заключението си, което е издадено на 23 октомври т.г.

И този документ обаче се оказва недостатъчен. От Социално подпомагане за пореден път отпращат родителите, казват им да подадат отново заявление, че си искат детето, чак през април-май 2019 г. Когато малката ще е на близо 2 годинки.

За да сме сигурни, че социалните не се престарават излишно в конкретния случай, направихме до тях официално запитване по Закона за достъп до информацията. Входирахме запитване и до ръководството на УМБАЛ-Бургас, за да изясним какво точно се е случило в седмиците след раждането на детето.

Докато чакаме търпеливо указания в закона срок, в който институциите са длъжни да ни отговорят, решихме да отидем на място в дома на Анка и Ридван в Айтос, за да се уверим, че там има условия за отглеждане на малко дете. И че двамата не ни заблуждават в готовността си да бъдат отговорни родители.

Без да ги предупреждаваме предварително, почукахме на вратата им на 5 ноември сутринта. Сварихме ги да боядисват стените в двете стаички и тоалетната с банята, за които плащат месечен наем 70 лева. Уточняваме, че адресът им не се намира в ромската махала, а на оживена улица на стратегическо място в града, в близост до автогарата.

Силно притеснени, че ги сварваме омазани с бяла боя и в бъркотия от струпана в средата на помещението покъщнина, те ни помолиха да се върнем отново на 9 ноември, когато ще са приключили с козметичния ремонт. Признаха, че бързат, защото са почувствали, че иде и за тях щастлива развръзка и скоро ще си вземат детето при тях.



Днес отново ги навестихме. Жилището има ток, течаща вода, печка на дърва, на която може да се готви и с която се отопляват помещенията. А на печката – тенджерка с варени картофи. В ъгъла на основната стая има подредено детско легълце, в което прилежно са надиплени детски дрешки. Чисто е и уютно.

В шкафа пък Анка държи торба с лилава прежда, от която плете терлички и елече на бебето си, но не може да му ги даде, защото в "Дом майка и дете" има строги изисквания и дрехи отвън не се внасят. Само й ги меря като ходя да я виждам, после си ги прибирам у дома, казва жената.  



Анка ни черпи с бонбони и лимонада. Купила е специално за нас пластмасови чаши, страхувала се, че няма да искаме да пием от нейните, наредени измити в бюфета. Не спира да се усмихва. Гледа ни със светнал поглед, сякаш ей сега ще й доведем детето.

Това, обаче, не зависи от нас. Дали Зейнеб ще бъде върната на биологичните й родители или ще бъде оставена на грижите на държавата, в някой социален дом, ще решат компетентните органи, чиито отговори още чакаме. Ние можем единствено да разкажем тази история. История за двама души, които повече от всичко на света си искат детето и в негово име отказват да живеят в гетото, извън системата. Те сами са си помогнали, затова заслужават и нашата подкрепа.


В категории: Новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Приятел на Българско
10.11.2018 07:08:17
0
0
В книга История на Добруджа от Битоляну и Ръдулеску/Радулеску (Istoria Dobrogei) пише че археологическата култура Ипотещ-Къндещ(-Чурел), уж румънска се засвидетелства и южно от река Дунав, в Добруджа (само там, не и в други южно-добруджански земи), обаче последвалата я култура, култура Дриду е засвидетелствана южно от Добруджа в цялата Северна България (не само в Добруджа), а и северно от Дунав територията на Дриду било много по-широка от територията на Ипотещ-Къндещ.
Обаче:

"Im 8. Jahrhundert stiessen turkstammige Wolga-Bulgaren in das Gebiet vor und grundeten das Donaubulgarische Reich.
Archaologische Nachfolgekulturen waren nach Meinung rumanischer Archaologen die Glincea-Kultur in Moldawien und die Dridu-Kultur in der Walachei."

Така че, според румънските безлогични "историци" и "археолози", румънците били успели не само да се противопоставят на славянизацията (произхождаща от страна на славяните от български род) но били успели и да румънизират и славяните и "прабългарите" и да си върнат територията която бяха населили в Северна България преди заселването на славяните там. Според румънците цялата българска земя, северно от линията на Иречек (или подобни линии) беше населена с "пра-румънци" при трайното настаняване на славяните там. После имаше "редукция" на тяхната територия, като резултат от славянизацията, "още после" румънците били успели да се разширят на юг и да си "възстановят" "изконните територии", въпреки че тъкмо тогава започва да съществува Първата българска държава, ръководена от "пра-българи" и населена най-вече със славяни, които, въпреки че са подчинен етнически елемент, успяват на си налагат езика на "пра-българите" и да ги асимилират.
А след края на култура Дриду започнало второто славянизиране на румънците.

https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/istoria-dobrogei-de-adrian-radulescu-si-ion-bitoleanu-2215.html

https://de.wikipedia.org/wiki/Ipote%C8%99ti-C%C3%A2nde%C8%99ti-Gruppe

Така или иначе гърците са най-старата добруджанска народност, въпреки че, може би, няма континюитет, продължителност от заселването им там през античността до наши дни. Когато те се заселват в Добруджа, тракийското население не само че не беше латинизирано/романизирано (не румънизирано!!!), а римляните още не бяха стъпили там. Според румънските "историци" румънците били потомци на латинизираното местно тракийско население в Добруджа и в другите територии които са били част от Велика Румъния, към които се добавя Приднестровието а и във всичките територии които са част от днешна България, намиращи се северно от линията на Иречек.
Румънската народноста се била образувала от смес между етнически траки и римски колонисти, като последните успели да наложат латински език на първите.
А това латинизиране става едва след завоюването на днешна Добруджа (която географски не съвпада съвсем точно с първоначалната Добруджа = Малка Скития) от Римската Империя, а това става след много столетия от заселването на гърци.

https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/istoria-dobrogei-de-adrian-radulescu-si-ion-bitoleanu-2215.html

https://en.wikipedia.org/wiki/Ipotesti%E2%80%93Candesti_culture

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D1%8B%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%88%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B02cyr.com
2
Да
09.11.2018 22:44:07
4
1
И за човешката злоба прошка също няма!
1
Няма значение
09.11.2018 22:39:12
0
3
Стига глупости тея гнусни мангали живееха в една изоставена бензиностанция до дапа, изкъртиха вратата за да се нанесът вътре след време видях че и катинар са сложили на вратата, за това племе прошка няма!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки