„Жреците го премятали като жертвен агнец…
За шоу и кръв ревяла тълпата…
Увенчали поета с трънен венец…
Разпънали му върху хули душата…
Жреците все си намират жертвен агнец…
Когато тълпата кръвожадно се разтресе,
набързо свиват на агнеца трънен венец…
Иначе тълпата в жертва жрец ще принесе!“
На днешния ден преди 104 години преходни „пилатовци“ самоубиват поредния пречещ им – поета и войводата на българската национална революция в Македония Пейо Яворов… Него безпристрастната народна памет го венча с непреходно преклонение!
А „пилатовците“ – с нямо проклятие! Отнели му всичко свято, което крепи желанието му за живот, последната земна мисъл на поета е за поробена Македония.
За нея са молитвата му и последната му молба в предсмъртното писмо до Тодор Александров – другарите да му дойдат на гроба и да го известят, когато Македония бъде свободна…
И днес, след 104 години последната македонска молитва на Пейо Яворов все още е мираж…
