Германия предупреждава туристите си в Турция да се въздържат от политически коментари във Фейсбук

Я вижте тука какво точно е написал този Михаил Еминович (това е истинското му име, Михай Еминеску е румънизираниат вариант) за българите и гърците в своето стихотворение Писмо Трето:

https://ro.wikisource.org/wiki/Scrisoarea_III

Scrisoarea III
"Si apoi in sfatul tarii se adun sa se admire
Bulgaroi cu ceafa groasa, grecotei cu nas subtire;
Toate mutrele acestea sunt pretinse de roman,
Toata greco-bulgarimea e nepoata lui Traian !"

И тогава в Съвета на държавата се събират да се взаимно възхищават,
"българои" (="бугараши") с дебел тил, "гъркотеи" с тънък нос,
Всичките тези лица били уж римски (на римляни),
Всичките "гърко-българи" били внуци на (римския император) Траян

Bulgaroi/grecotei са обидителни варианти на bulgari/greci
Други коментари:
Няма типично лице на римлянин, както няма типично лице на българин, немец, албанец и т.н.
Според Еминеску българи и гърци, инфериорни хора, са успели да станат елита на румънците, което е голямо унижение, упадък и срам за "романските румънци".
Михаил звучи руски, Михай е по-румънско име.
Еминович звучи украински, докато Еминеску е по-румънско презиме (въпреки че Емин е тюркско нещо). Предполагам че Еминович може да е било не само украинско презиме, а и българско. Ако Жефарович, Парчевич, Кирил Живкович (българин от град Пирот, понастоящем сръбски) са били българи, защо не и Еминович? Може би той беше потомък на българин бежанец.
Има в София булевард Еминеску и румънска гимназия (или гимназия в която се преподава на румънски)

Михай Еминеску е най-великият румънски стихотворец.
Вижте какво е казал той за Добруджа:

"Din punct de vedere istoric, noi avem dreptul indisputabil asupra Dobrogei. Roman în perioada lui Augustus, locul de exil al lui Ovidius, marele poet, cândva a bizantinilor, trecând de la dinastia Assanizilor la Valahia, a continuat să rămână Valahiei, până la momentul când ne-a fost luată de turci"

Нашите исторически права върху Добруджа са неопровержими.

http://www.alternativaonline.ca/StudiiPontice1201.html

"Urmaşi ai dacilor şi romanilor şi cei din urmă posesori ai Dobrogei înaintea cuceririi prin Mohamed I, dreptul nostru istoric este întemeiat; dar sprijinul cel mai bun al acestui drept sînt împrejurările chiar."

Като потомци на даките и римляните нашето историческо право върху Добруджа е основано.

http://www.mihai-eminescu.ro/anexarea-dobrogei-de-mihai-eminescu-19-august-1878/

ANEXAREA DOBROGEI – de Mihai Eminescu [19 august 1878]

Вторият цитат е от статията му: Анексирането на Добруджа, написана във вестник Тимпул (Времето) от 19 аугуст 1878

http://www.desant.net/show-news/46794

Академията на Молдова награди наш автор

"Първата българска антология с прозата на „Вечерника на румънската поезия”, под надслов „Бедният Дионис”, бе високо оценена на Салона на книгата в Кишинев"

Автор: М. Захариев

"Наскоро в столицата на Република Молдова – Кишиев, се състоя VII-ят международен конгрес на еминесколозите (изследователите и преводачите на Михай Еминеску). Сътрудникът на "Десант" - преводачът и критик Огнян Стамболиев, представи на форума научно съобщение на тема: „Еминеску на български език”.
В него той направи преглед на преводите на румънския класик, известен още като „последният романтик в европейската поезия”, чието начало започва още през далечната 1894 г. с преводите на Димитър Попов и продължава с вдъхновените интерпретации на Борис Колев, Йордан Стратиев, Радой Ралин, Димитър Пантелеев, Елисавета Багряна, Никола Инджов, Севда Костова и още редица наши известни поети и преводачи.
Беше представена и високо оценена и първата българска антология с прозата на „Вечерника на румънската поезия”, под надслов „Бедният Дионис”, за която съставителят и преводачът Огнян Стамболиев получи наградата за превод на Академията на науките на Р. Молдова и Салона на книгата в Кишинев."

Интересно обаче че този Еминеску не е счел Приднестровието за румънска земя. Той има стихотворение De la Nistru pân'la Tisa (От р. Днестър до р. Тиса) за "изконните" "румънски" територии, тоест днешна независима Молдова влиза в тази категория, но Приднестровието не, въпреки че и молдованците и румънците имат териториални претенции към тази на практика независима държава (или, по-точно, втори/неофициален Калининград). Под молдованците разбирам етническите такива, които не са с румънско самоопределение. Има малка част от Приднестровието, разположена западно от р. Днестър, околко град Бендер (Тигина), която беше част на Велика Румъния и към която Еминеску (и другите румънски националисти от края на 19. век имаше) териториални претенции. По-голямата част от Приднестровието обаче се намира източно от р. Днестър. Това означава че Еминеску влиза (посмъртно) в конфликт с днешните румънски и молдовски националисти а и с тамошното молдовско и румънско население, просто тези хора Еминеску ги игнорира и изоставя на произвола на съдбата (тоест да се разберат, ако могат, с руснаците и украинците, другите жители на Приднестровието).
От Днестър и до Тиса начертава границите на желателната Румъния, тоест тогава румънските националисти имаха претенции към цялата днешна източна Унгария, източно от р. Тиса. Там сега живеят под 10 000 румънци а и тогава не бяха много повече. Официална Румъния почти не се интересува от тях, тя има териториален апетит само към бившите територии на Велика Румъния, които сега са български/украински + цялото Приднестровие. Тоест, нито румънците в Задкарпатска Украйна (Закарпаття), позната още и като Подкарпатска Украйна не са обект на кой знае колко внимание от страна на румънските власти, въпреки че там има някак интерес, поради общото анти-украинско настроение у румънските националисти (от които някои работят в румънското правителство, румънския парламент и т.н.).
Румънците в Сърбия (Тимошка Покрайнина и сръбската част на област Банат) също са напълно изоставени. Румънските предатели, уж патриоти и националисти си мислят колко е важно да не антагонизират и Сърбия (след като са антагонизирали България, Украйна и Унгария) и колко е важно сътрудничеството със Сърбия срещу България и Унгария и плюят в лицата на румънците в Сърбия.
В Унгария и Сърбия има и много влашки цигани (рудари), наречени там баяши/баеши.
Стихотворението се казва Елегия, "от Днестър до Тиса" е само един от стиховете.
Doina
https://www.versuri.ro/versuri/mihai-eminescu-doina-_az82.html

Този Еминеску беше и много голям антисемит.