Успехите и грешките на незабравимия Апостол Карамитев


Успехите и грешките на незабравимия Апостол Карамитев
16 Октомври 2018, Вторник


Навършват се 95 години от рождението на една от най-големите фигури в националната ни култура

Автор: Борислав Гърдев

На 17 октомври се навършват 95 години от рождението на първата и най-ярка артистична индивидуалност на родния звезден небосклон Апостол Карамитев, когото френският режисьор Луи Дакен нарече „Жерар Филип на народните демокрации“.

Времето беше сложно и нееднозначно. А и самият Карамитев трябваше да се съобразява с него и за да постигне върхови успехи и заслужено признание. Той, синът на пристанищен работник, но в родствени връзки със семейството на Александър Цанков, възпитаникът на бургаското италианско средно  училище, където се издържа с държавна стипендия на името на Бенито Мусолини и носи на празниците знамето със снопа пръчки – фашиото, бързо се ориентира и се жени за дъщерята на земеделския функционер Спас Дупаринов – Маргарита, сама участничка в нелегални земеделски и комунистически групи.

Все пак тези години остават с усвояването на чужд език и по-късно, по свидетелството на Атанас Свиленов, Карамитев жадно е чакал на любимата будка за вестници и списания до входа на театър „Сълза и смях“ получаването на новите броеве на „Ринашита“ и „Унита“, които бързо е поглъщал и след това дълго обсъждал със своя приятел критик.

Такива бяха и успехите, и грешките му. В тези години Апостол завършва ВИТИЗ (1951 г.) и се утвърждава като театрална знаменитост в серия от романтични, патетични и драматично-ексцентрични роли.

Карамитев участва в първото родно цирково вариете, прави рецитали на народни песни, опитва с различен успех късмета си в режисурата; преподава във ВИТИЗ – негови студенти са Велко Кънев, Филип Трифонов и Юрий Ангелов. Той защитава студентите си за техните изблици и мечти, наричайки партийните шефове „серсеми“, приет е за величие без да стане партиен член, записва в радиото знаменити постановки (като „Майка на своите деца”, „Майстори”, „Женитба”, „Обикновено чудо”), събужда сутрин децата с неповторимия си тембър и остроумие, четейки занимателни приказки в сериала „Весел ранобудник”(1969), и осъществява революция в тв дублажа, озвучавайки блестящо всички роли в знаменития сериал „Форсайтови“.

Не случайно посочвам негови изяви в области, които поради естеството си са или вече история (театърът), или само легенда (работата му със студентите му), или нищо не говорят на днешните млади поколения (радиозаписите). Целта ми е да изтъкна, че без телевизията и киното нямаше да се открои в български мащаби и условия феноменът Карамитев. Защото той и като чувствителност, и като натюрел, и като характер, отразяваше в най-пълна степен квинтесенцията на българския интелигент, на най-доброто и забележителното в националния ни дух, покриващо се с романтичния уклон, скептицизма, горчивата ирония и ярко изявената гражданска целеустременост.

Знае се, че еволюцията и зрелостта в творческото му развитие тръгнаха от театъра, въпреки, че през 60-70-те години на миналия век бяхме свидетели на неговото хармонично единство на сцената на Народния театър, на малкия екран и пред филмовата камера.

Апостол Карамитев бе еднакво непосредствен и убедителен и в класическия репертоар, и в съвременните пиеси и сценарии. Той експонираше добродетелите на българина – „Монахът и неговите синове“, но със същата лекота проникваше в същността и на руснака – „И най-мъдрият си е малко прост”, англичанина – „Скандал в Брикмил”, американеца – „Смъртта на търговския пътник”, „Цената”.

Бе съвсем естествено утвърденият на първата ни сцена обаятелен и талантлив актьор да участва в изграждането и на родния ни тв театър и филм, и на националното киноизкуство.

В телевизията ролите му бяха по-скоро допълнение към вече създадения имидж или просто записи на изградени образи на театралната сцена.

Най-хубавите си превъплъщения Карамитев реализира в новелите „В  новия квартал“ (1964) и „Един снимачен ден” (1968), в адаптацията на „Рожден ден” (1971) по Драгомир Асенов и в ексцентричните постановки на „Най-достойният”(1972) и „Тойфеловата кула“ (1973).

Но не доживя участие в цветна продукция, въпреки че именно през 1973 г. се появиха първите ни цветни тв филми и сериали. Истината е, че за съжаление на малкия екран Апостол не доживя нито водеща роля в популярен сериал, нито успя да разкрие щедрия си талант в завладяващ и запомнящ се тв филм.

Не беше гладък и постлан само с рози пътят му и в българското кино. Вярно е, че той бе открит за екрана млад, на 28 години, но дълго чарът и непринудеността му бяха използвани спекулативно – в слаби и тенденциозни постановки, в поръчкови продукции и в безпомощни мелодраматично-кичозни саги.

Но също така е истина, че именно в киното той пръв от поколението си получи възможност за пробив в схемата на соцреализма и създаде витални и жизнено правдиви герои, с които приятно изненада в „Това се случи на улицата” (1956) „Двама под небето” (1962), а в привидно непретенциозни комедии като „Любимец №13” (1958) и „Специалист по всичко” (1962) демонстрира неповторимото си чувство за хумор.

Самият Карамитев е знаел недъзите на пиесите на Лозан Стрелков, но не отказва телевизионните им адаптации, защото: „Гледат ги милиони хора, друга такава аудитория няма. Лозан е комунист и лош драматург, но не е глупав. Той вижда щуротиите на съпатийците си, вижда некадърността на управлението и има смелостта да постави тези проблеми. Той искрено се тревожи и си вярва, че така работите могат да се поправят. И понеже е много близо до върха, до самия Тодор Живков, позволяват му да си каже думата. Каузата му е безнадеждна, но аз пък искам да отворя очите на хората за истинските неща, а не за митовете на пропагандата.“

Сега е ясно, че при едно благоприятно стечение на обстоятелствата Апостол Карамитев би се превърнал в конвертируем актьор, би имал престижна кариера поне в германски, италиански и унгарски филми – в такава продукция участва още през 1960 г. – „Три звезди“ на Золтан Варкони, и вероятно би се утвърдил като величина не само за местна консумация. Оправданията за прекършения полет на родната звезда би трябвало да търсим не само в разделното време на студената война, но и във факта, че тогава, когато бяха на мода първите ни копродукции със западни филмови компании, те или не се осъществиха на нужното ниво, или, участвайки в една от тях Апостол просто се мъчеше със задачата си (следователят Дамянов в „Малки тайни”, 1969 на Волфганг Щаудте).

Когато Апостол ни напуска без време, Христо Ганев замисля сценария за „Басейнът“. В него ролята на арх. Апостол Панчев е написана конкретно за Карамитев. Смъртта му хвърля Ганев в отчаяние и той пише като предисловие на своя изстрадан проект: „А сега ти, режисьорът, нека си блъскаш главата кой ще играе тази роля!...Аз пък ще си позволя да наричам от сега нататък този герой Апостол…“

Режисьорката и негова съпруга Бинка Желязкова прави единствения възможния ход – да покани Коста Цонев, замествал Апостол с успех в „Сватбите на Йоан Асен“. Така късметлията Цонев получава възможност да създаде през 1977 г. една от най-ярките и пълноценни роли в своята дълга и богата кариера.

Отделна – обширна и интересна тема е съвместната работа на двамата титани и големи приятели на екрана – Карамитев и Коста Цонев. Знаменателно е, че те стартират пътя към филмовия Олимп заедно в „Утро над родината“(1951), в който Апостол като злодея Велизаров се мъчи да взриви язовир, гордост на бригадирския труд, а Коста само се мярка в три общи сцени във вагона на влака, гледайки към екрана възторжено опулено.

Любопитно е да се отбележи, че преди „Сватбите на Йоан Асен“(1973 – 1975) двамата работят като партньори в „Нощта срещу 13-ти“ (1961) – Цонев е ченгето Панов, което разследва мистерията с братята близнаци Примови, играни от Карамитев, от които единият е „наш“, а другия – естествено – диверсант и агент на западно разузнаване, както и в тв адаптацията на комедията на Рачо Стоянов „Политикани“, заснета през 1966 г. от Димитър Пунев , в която двамата се подвизават като съпругът и Кукумявков.

В „Любимец № 13“(1958) нямат обща цена пред камерата. Звездата, играеща отново братя близнаци Радосвет и Радослав е Карамитев, а Коста Цонев е обикновен шофьор на тролейбус, в „Един снимачен ден“ (1968) на Шаралиев  господар на шоуто е Апостол, който и се подвизава като филмова звезда в дует с Гинка Станчева, докато Цонев чете задкадровия текст на сценариста Валери Петров.

Реваншът на Коста Цонев е в „Свобода или смърт“ (1968), където получава възловата роля на Подвойводата, докато Карамитев се задоволява с епизодичното излъчване на Давид Тодоров.

Нека не забравяме, че веднъж болестта пречи на Цонев да се снима във филм с Карамитев – „Героите на Шипка“ (1954), така както най-зрелият им и пълноценен дует в „Сватбите на Йоан Асен“ на Вили Цанков е прекъснат в своя пик, след което Цонев, буквално изцеден покрай ролята си на севастократор Александър, довършва и тази на Апостол – цар Йоан Асен II
.
Защо да се чудим тогава, че Бинка Желязкова взима за наследник на роля, писана за Апостол , именно Коста Цонев?

Карамитев имаше амбиции и спрямо режисурата – той специализира в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1955 г. при прочутия Георгий Товстоногов и времето щеше да покаже дали можеше да се утвърди като изявен постановчик.

Първият му телевизионен опит бе обнадеждаващ. А и самият той по повод на половинвековния си юбилей в интервю за БНР от 14 октомври 1973 г. заявява достатъчно искрено и отговорно: „Аз станах на 50 години. Какво е минало, не знам. Важни ми са следващите десет години, следващата десета роля, следващата десета постановка, следващият десети випуск, който трябва да пусна от ВИТИЗ. А тогава, един ден, може би, кой знае…“

Остава споменът за театралния чародей Апостол, остават избелелите ленти с великолепните му ексцентрични и трагикомични завоевания на малкия и големия екран, ролите от радиото.

Не е много, но се оказва, че за талант като Карамитев и те са достатъчни, за да остане той сред най-големите фигури в националната ни култура. И е похвална инициативата на  водещите ни телевизии да показват негови изяви - това е един от начините младото поколение да се запознае с големите достижения на първата ни родна знаменитост.


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки