Все повече деца страдат от разстройство на вниманието, загуба на памет, липсата на самоконтрол. Изследвания доказват промени в мозъка им, характерни за ранен стадий на деменция (слабоумие), които обикновено се развиват в старческа възраст
Автор: Силвия Горанова
Американските тийнейджъри предпочитат да общуват с есемеси (SMS), вместо да се срещат или да говорят по телефона. Това показват резултатите от изследване на независимата организация "Комън сенс медиа", цитирани от АФП.
36% от анкетираните тийнейджъри признават, че предпочитат да общуват с есемес, а 32% - лично. 16% залагат на социалните мрежи, 10% - на видео разговорите и само 5% - на телефонните разговори.
Очевидно е, че децата, представители на електронното поколение, са силно привързани към устройствата си - смартфони, таблети, други цифрови технологии.
Тенденцията е ясно отличима: при предишното изследване през 2012 г. все още водещи са били личните срещи (49%), следвани от есемесите. За същия период между двете изследвания процентът на тийнейджърите, притежаващи смартфон, се е увеличил от 41% на 89%.
Днес половината от анкетираните деца, които били на възраст от 13 до 17 години, признали, че изпращат есемес поне веднъж на час, други 32% - че го правят постоянно.
Социалните мрежи пък са част от живота на 81% от анкетираните и са „изключително важни” или „много важни” за 32% от тях. Около 70% от тийнейджърите влизат повече от веднъж дневно в социална мрежа, при 34% през 2012 г.
Откакто светът на децата се свива до екрана на смартфона им, специалистите все по-често говорят за нова диагноза - „вирус на цифровото слабоумие”.
Още през 2007 г. учени установяват, че все повече деца страдат от разстройство на вниманието, загуба на памет, липсата на самоконтрол. Изследвания доказват промени в мозъка им, характерни за ранен стадий на деменция (слабоумие), които обикновено се развиват в старческа възраст.
Резултатите обаче не учудват никой. На практика 7-годишно дете в Европа днес вече е прекарало пред екраните на съвременните устройства над една година от живота си, а младеж на 18 - над четири години.
От 1970 г. радиусът на активност на децата се е свил с 90%, т.е. светът им буквално се е свил до екрана на смартфона. Затова, макар и стряскащи, не са преувеличени изводите, които се цитират: децата вече не знаят какво е да тичат навън, да се катерят по дърветата, да пускат хвърчила, да скачат на дама или просто да си говорят.
Тревогата вече завладява и психолозите, които алармират, че цифровите технологии инфантилизират мозъка.
Но нищо все още не е изгубено, успокояват специалистите. Достатъчно е да се ограничи времето, което децата прекарват с цифровите устройства. Само така, уверени са те, модерното „електронно поколение” ще преоткрие чара на общуването очи в очи и ще хареса света, живеейки го пълноценно, а не от екраните.
Източник: Дарик нюз
С изв.за писм.грешка в големия град е била символ се чете.
1
Обикновен българин
27.09.2018 11:52:51
0
0
Днес повечето деца боледуват от самота-в града,кадето родителите са преселници-селяни и граждани от по малък град или село.Сменят се квартири и детето е само в къщи или училище-родителите са на работа.Туй-дете няма вина,че тая група деца в -квартала или училището-него искат да дружи с тях--за тях той е -новия преселник-селянин или чужд на тяхната компания-нее,като нас.Такъв тип дете ще иска дае само,а не да търпи-надменност или подигравки.Ето една от причините деца-често да си пращат есемеси и да са дълго време пред компютъра-те искат да общуват с някой близък човек-баща,майка,роднинско дете,дядо,баба.Улицата в големия град е биа символ на-развали-дете-родители са учели децата си,-Като не те щът на улицата ония деца-прибери се в къщи-имаш играчки и ние ще си дойдем от работа.Наистина е нужно едно дете,често да общува със свои близки хора или големи приятели-деца-одобрени от родителите му-очи в очи,че детето да мисли с ума си.Такива приятели има за едно дете,а и роднински-деца.И на село има живот за родители и едно дете,ако в града то е много самотно.
