Вицепремиерът Валери Симеонов и депутатите от НФСБ се поклониха пред паметта на героите от Добричката епопея


Вицепремиерът Валери Симеонов и депутатите от НФСБ се поклониха пред паметта на героите от Добричката епопея
Снимка: Пресцентър на НФСБ
07 Септември 2018, Петък


Основното честване се състоя пред паметника на ген. Иван Колев в Добрич

Автор: Десант

Вицепремиерът Валери Симеонов и народните представители от Националния фронт за спасение на България се включиха в отбелязването на 102-та годишнина от Добричката епопея, което се състоя днес пред паметника на ген. Иван Колев в Добрич. Те се поклониха пред паметта на героите от паметните събития между 5 и 7 септември 1916 г.

На днешния ден преди 102 години се води най-ожесточената битка край Добрич, благодарение на която не се допуска повторна окупация от румънските, руски и сръбски войски.

Името на ген. Иван Колев остава записано със златни букви в българската история като част от тази Добричка епопея. Един от големите български пълководци, наричан „Освободителят на Добруджа“, той предвожда  българската конница, която разгромява опитващите се да превземат града и надвишаващи я по численост съюзени руски, румънски и сръбски части.

По-късно пред мемориала в село Козлодуйци вицепремиерът Валери Симеонов и народните представители от НФСБ взеха участие във възпоминанието в памет на загиналите воини от 35 Врачански пехотен полк. Слово произнесе вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов, който участва с лично дарение за изграждането на този мемориал през миналата година.


В категории: Новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Приятел на БългарСКО
08.09.2018 18:01:03
0
0
Като един от най-силните аргументи в полза на илирщината на албански език се използва това че на тракийски имаше съставни съществителни (Дардапара/Dardapara, Бессапара/Bessapara, които означават градът на дарданите, на бессите; Пулпудева/Pulpudeva, град на крал Филип) докато в албански език такива няма. Обаче такъв вид съставни думи има, например: gjakdhënës = кръводарение, gjak = кръв.
https://sq.wiktionary.org/wiki/gjakdh%C3%ABn%C3%ABs
Ai që dhuron gjak për t'ia dhënë një të sëmuri a të plagosuri, dhurues gjaku.
Може би това е ново явление, от 19. или 20. век? Аз не знам, не съм толкова специализиран по албански език.
Обаче такива вид съществителни имена (град хикс, град на хикс) и в славянските езици се образуват по необикновен начин: Белград вместо БелОград, Димитровград вместо ДимитровОград, тоест чрез юкстапозиция (съпоставяне). Такива съставни думи са невъзможни при който да било друго съществително като основен елемент: например им "градОначалник", а не "градначалник".

http://macedonia.kroraina.com/en/nm/kosovo.html

The strongest evidence, however, comes not from the meaning of the proper names (which is always open to doubt) but from their structure. Most Illyrian names are composed of a single unit; many Thracian ones are made of two units joined together. Several Thracian place-names end in -para, for example, which is thought to mean 'ford', or -diza, which is thought to mean 'fortress'. Thus in the territory of the Bessi, a well-known Thracian tribe, we have the town of Bessapara, 'ford of the Bessi'. The structure here is the same as in many European languages: thus the 'town of Peter' can be called Peterborough, Petrograd, Petersburg, Pierreville, and so on. But the crucial fact is that this structure is impossible in Albanian, which can only say 'Qytet i Pjetrit', not 'Pjeterqytet'. If para were the Albanian for 'ford', then the place-name would have to be 'Para e Besseve'; this might be reduced in time to something like 'Parabessa', but it could never become 'Bessapara'. And what is at stake here is not some superficial feature of the language, which might easily change over time, but a profound structural principle. This is one of the strongest available arguments to show that Albanian cannot have developed out of Thracian. [42]


http://groznijat.tripod.com/vg/vg.html

http://www.arberiaonline.com/viewtopic.php?t=579



Vladimir Georgiev (The Slavonic and East European Review 44, no. 103, 1960, pp. 285-297)

VIII. Albanians and Rumanians

Whether the Albanians are the successors of die Illyrians or the Thracians is a problem that has long been debated. Today the Albanians dwell in a region

that was known in antiquity as Illyria. For that reason the Albanians have often been regarded as the heirs of the ancient Illyrians. In the same way, the

Bulgarians might be considered as Thracians if the other Slavonic peoples and languages were not known.

But many linguists and historians, e.g. H. Hirt, V. Pârvan, Th. Capidan, A. Philippide, N. Jokl, G. Weigand, P. Skok, D. Detschew, H. Baric', I. Siadbei,

etc. have put forward very important considerations indicating that the Albanians cannot be autochthonous in the Albania of today, that their original home

was the eastern part of Mysia Superior or approximately Dardania and Dacia Mediterranea, i.e. the northern central zone of the Balkan Peninsula, and part of

Dacia.

Now, however, when it is clear that Daco-Mysian and Thracian represent two different IE languages, the problem of the origin of the Albanian language and the

Albanians themselves appears in quite a new light. The most important facts and considerations for determining the origin and original home of the Albanians

are the following.

1. The Illyrian toponyms known from antiquity, e.g. Shköder from the ancient Scodra (Livius), Tomor from Tomarus (Strabo, Pliny, etc.), have not been

directly inherited in Albanian: the contemporary forms of these names do not correspond to the phonetic laws of Albanian. The same also applies to the

ancient toponyms of Latin origin in this region.

2. The most ancient loanwords from Latin in Albanian have the phonetic form of eastern Balkan Latin, i.e. of proto-Rumanian, and not of western Balkan Latin,

i.e. of old Dalmatian Latin. Albanian, therefore, did not take its borrowings from Vulgar Latin as spoken in Illyria.

3. The Adriatic coast was not part of the primitive home of the Albanians, because the maritime terminology of Albanian is not their own, but is borrowed

from different languages.

4. Another indication against local Albanian origin is the insignificant number of ancient Greek loanwords in Albanian. If the primitive home of the

Albanians had been Albania itself, then the Albanian language would have to have many more ancient Greek loanwords.

5. The Albanians are not mentioned before the 9th century a.d., although place names and personal names from the whole region of Albania are attested in

numerous documents from the 4th century onwards.

6. The old home of the Albanians must have been near to that of the proto-Rumanians. The oldest Latin elements in Albanian come from proto-Rumanian, i.e.

eastern Balkan Latin, and not from Dalmatian, western Balkan Latin that was spoken in Illyria. Cf. the phonetic development of the following words:

Vulgar Latin caballum 'horse' Rum. cal, Alb. kal
Vulgar Latin cubitum 'elbow' Rum. cot. Alb. kut
Vulgar Latin lucta 'struggle, fight' Rum. lupt, Arum. luft, Alb. luftë

Therefore Albanian did not take shape in Illyria. The agreement in the treatment of Latin words in Rumanian and in Albanian shows that Albanian developed

from the 4th till the 6th century in a region where proto-Rumanian was formed.

7. Rumanian possesses about a hundred words which have their correspondences only in Albanian. The form of these Rumanian words is so peculiar (e.g. Rum.

mazre = Alb. modhullë 'pea(s)') that they cannot be explained as borrowings from Albanian. This is the Dacian substratum in Rumanian, whereas the Albanian

correspondences are inherited from Dacian.

The above arguments are well known, but they have not been regarded as sufficient for a definitive solution of the problem. The most important fact to be

revealed has been the separation of Daco-Mysian from Thracian. It has thus been established that the phonemic system of Albanian is descended directly from

the Daco-Mysian.

Let us consider some examples. The most typical features of the historical phonology of Albanian are attested in Daco-Mysian. Besides, in Daco-Mysian there

also appear the intermediate phonetic changes that explain the peculiar phonetic development of Albanian. Here are some samples:

IE Daco-Mysian Albanian
e ie je
() > > o o
> o o
> ö > e e
> ü y, i
ew e e
aw a a
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки