Бившият премиер нарича решението на съда да не му присъди двореца „Врана“ „системен тормоз“
Автор: Янко Крумов
Бившият премиер Симеон Сакскобургготски се чувствал омерзен заради решението на Софийския градски съд за двореца „Врана”. Така отговори той на въпрос на bTV ще има ли все пак споразумение по темата с царските имоти. На първа инстанция СГС реши, че е собственост на държавата, а не на фамилията Сакскобургготски.
„Има един момент, в който си мислих колко би било грозно да ме принудят, и то при една демократична България, към второ изгнание. Не очаквах и сега си мислех колко години – 75 вече, смея да кажа, че съм полагал усилия да поддържаме и духа, и всичко на българщината в чужбина по време на изгнанието”, оплака се бившият министър-председател, който спечели изборите през 2001 г. с обещанието, че за 800 дни ще „оправи“ българския народ. Но вместо народа, започна усилено да оправя собствените си икономически интереси.
„Частната собственост е нещо, което е неприкосновено, първо. Второ, хората, които са се заели да ме тормозят по този систематичен начин, може би не знаят как сме били възпитавани, родителите ми и дедите ми въобще”, допълни Сакскобургготски.
Още в началото на септември адвокатите на царското семейство ще внесат жалбата срещу това съдебно решение в Апелативния съд в София.
В Рилския манастир Симеон Сакскобургготски присъства на панихида по повод 75-ата годишнина от кончината на баща му - цар Борис III. Той заяви, че и до ден-днешен не е направено нищо, за да се установи къде са мощите на цар Борис III и обяснението за това според него е липсата на историческа памет и интерес.
Припомняме, че през април т.г. съдът в Страсбург отхвърли жалбата на Сакскобугготски срещу „отнемането“ на двореца „Кричим“.
Европейският съд по правата на човека излезе с решение по „царската реституция“ – той дава на българското правителство срок до 13 септември да се споразумее със Симеон Сакскобургготски или да даде възражения.
Бившият премиер подаде три жалби – за мораториума за ползване и разпореждане с имотите; за двореца „Кричим“; и за хижите „Ситняково“ и „Саръгьол“. Съдът допуска жалбите срещу мораториума на парламента и за имотите „Ситняково“ и „Саръгьол“.
Всъщност единственият от т.нар. царски имоти, за който няма спор, че е бил лично притежание на бившата царска фамилия, е дворецът в Баня, община Карлово. За разлика от всички останали случаи тук теренът е закупен от цар Борис ІІІ в лично качество, той е посочен и в нотариалния акт като собственик.
По тази причина това е и единственият от върнатите на Симеон Сакскобургготски имоти, за който държавата не води дело, защото негласно бе прието, че е справедливо той да остане за царската фамилия. Която пък побърза още на часа, щом се добра до собствеността, да го пусне за продажба в руски сайтове за над 5 милиона евро.
Всички останали имоти от листата на продължилата близо шест години кампания по царската реституция (1999 - 2005 г.), станаха обект на съдебни дела и до момента по всички казуси на всички инстанции съдилищата постановяват едно и също - реституцията на царските имоти е проведена незаконно, а имотите са станали собственост на държавата още от момента, когато са придобити от Короната.
Терените за всички тези имоти са придобивани от Интендантството на Цивилната листа на Н.В. царя - публичноправна институция, създадена да управлява имуществените дела на държавния глава - както личните, така и в качеството му на институция, която е персонифицирана, т.е. на Короната.
Сделките са били освободени от данъци, както и строителството на сградите, а и самите сгради след това. Строителството се е извършвало под егидата на Министерството на благоустройството, а за тази цел са били отпускани извънредни субсидии от държавния бюджет.
Става въпрос за двореца "Врана" и прилежащия му парк, ловна хижа "Саръгьол", двореца "Царска Бистрица", къщата в село Слатина, двореца "Ситняково", както и общо 16 500 дка гори в Рила.
Царската фамилия имаше претенции и за двореца "Кричим", но след разгорелия се скандал с имотите през 2007 г. тогавашният областен управител на Пловдив отказа да го предаде, което доведе до първото дело в съда - заведено от Симеон Сакскобургготски.
На три съдебни инстанции съдът отказа да върне на Симеон двореца "Кричим", после, пак с влезли в сила решения, "Саръгьол" и "Ситняково" бяха върнати на държавата. Делата за "Царска Бистрица" и за стопанство "Врана" са спечелени от държавата и на втора инстанция, остава делото за горите в Рила.
Благодарение на решенията на българските царе Бълария се увеличава с около 6500 кв. км. (Пиринска "Македония", тоест Благоевградско) и загубва само Западните Покрайнини (около 1500 км2).
Българската википедиа пише че площта на България през 1908 г. била 95 223 км² (тогава Западните Покрайнини бяха част от нея) а сега е около 111 000 км2, тоест освен Благоевградско изглежда че и дргуи територии бяха прибавени между 1908 и 1946 когато руснаците (съветските руснаци) и техните български слуги провъзгласяват републиката.
Така че, отношението към царското семейство показва голяма непризнателност.
