„Заешките маневри" на Зоран Заев


„Заешките маневри" на Зоран Заев
11 Август 2018, Събота


Когато единият вечно греши, а другият вечно прощава, семейство не се става

Автор: Димитър Тренчев

„Заешки маневри“ е ловен термин и означава гъста плетеница от следи, с която заекът често пъти успява да заблуди преследващите го хищници и ловни кучета. Но не и опитните ловци. Те винаги разкриват къде се е спотаил заекът. Защото знаят, че след като извърти последния си „тегел“, дългоухата твар рязко отскача надалеч встрани, ляга и се спотайва ококорен към мястото, от което е дошъл и откъдето рано или късно ще се появи опитният ловец...

Такива са и „заешките маневри“ на премиера Зоран Заев. И успяват! Защото на политическото поле днес България не разполага с опитно „ловно око“.

На 2 август в Благоевград премиерът Заев изрече онова, което очаквахме да чуем, а именно нарече епопеята от 1903 г., така както вече 115 години я наричаме в България – Илинденско-Преображенско въстание.

Но още на следващия ден – 3 август, в Скопие пред македонския телевизионен канал ТВ1 премиерът Заев нарече въстанието така, както го наричат отродниците от 1944 г. до днес . А именно – само Илинденско и само македонско и никакво друго. Забрави и че предния ден нарече всички българи „братя“ и ни сведе до обидното и маргинализиращо и в единствено число „някой гражданин на България“. А за да ни покаже готовността за сътрудничество, великодушно ни позволи да го честваме.



Всъщност,  с риск да отегча аудиторията, ще цитирам дословно казаното от Заев. Ще си позволя и да го преведа, не защото не го разбираме, а за да избегна кощунствените за българския език „блаже-коневизми“.

„Аз съм политик, който винаги се стреми да внимава с изяви, които не са от полза на нашата Македония. Илинденското въстание е македонско, ако някой гражданин на България иска да го чества, нека го чества. Аз съм горд, че съм първият премиер, който чества Илинден като премиер, който се поклони пред паметника на Гоце Делчев. Така се гради мир и добросъседство. Договорът за приятелство и добросъседство осигурява траен мир и развитие на икономическите взаимоотношения. След една година виждаме, че договорът има ефект. Театри, музикални групи си гостуваха и в двете държави. Бизнесмените увеличиха печалбите си с 12 %.“.

На  9 август българският премиер Бойко Борисов официално заяви в отговор на изявлението на Заев: „Оставям всеки да си мери приказките, то си е за негова сметка. Ако го е казал с умисъл или непремислено, пак е за негова сметка. Защото когато дойде до ЕС и ние също трябва да дадем нашето съгласие, ще си спомним за тези неща. Съветът ми към всички е да бъдат по-обрани“

На 10 август, дали защото бе Международен ден на мързела и някои политици и медии ги мързи да мислят и анализират, из публичното ни пространство шества  техният необясним за народа възторг от някакво си официално извинение от страна на Заев. Защото нито е извинение в прав текст, а още по-малко е официално! Ако искаше да се извини, вместо многословесните „маневри“ Зоран Заев – било лично, било чрез правителствената си пресслужба, трябваше недвусмислено и кратко да заяви: „Извинявайте, братя българи, сгреших.“ Вместо това е написал един предълъг пост и при това на личната си страница в една от социалните мрежи.

Това достойно за съжаление излияние и аз, и много българи не виждаме нищо друго освен поредните „заешки маневри“. Доказват го и аргументираните, но убийствени макар и възпитани преобладаващи коментари под текста.

От съображения, които вече изтъкнах, ще цитирам дословно въпросното „извинение“. А то гласи: „Гледам, че в приятелска България възникна обществен дебат и се постави дори и въпросът за това дали ние, двете държави и двата народа градим ИСКРЕНО (курсивът на Заев – б.а) приятелство и сътрудничество. Искам да им кажа на всички граждани, в това число и на критиците в Македония и България да нямат съмнение, че сътрудничеството и приятелството са искрени. Ние повече от една година честваме заедно периоди от историята на двата народа, неколкократно заедно отбелязваме исторически събития. Аз съм първият премиер на Македония, който в България (Благоевград) се поклони пред паметника на Гоце Делчев по време на съвместното отбелязване на празника.

Преди това моят приятел господин Борисов беше първият български премиер, който се поклони пред гроба на Гоце Делчев в Скопие при съвместното отбелязване на празника. Заедно двамата министър-председатели се поклонихме и пред паметника на цар Самуил в София. Заедно в Рим, във Ватикана тази година чествахме светите братя „Кирил и Методий“ – общите ни всеславянски просветители. Премиерът Борисов дойде в Скопие специално да се поклони пред паметника на Холокоста на евреите.

Драги приятели и братя от България, вярвайте – градим искрено приятелство, което беше изгубено преди няколко десетилетия. Това беше загуба за двете държави. Ние отново открихме нашия приятел и брат. Това е дългът пред нашите деца.

Понякога, може би не достатъчно внимателно ние политиците понякога правим и грешки. Но ви уверявам, че това е само невнимание, че ние искрено желаем сътрудничество и приятелство, така както и го написахме в договора за добросъседство и приятелство.

Зарем, можем да забравим как премиерът Борисов и министър Захариева се бореха за Македония в Министерския съвет на Европейския съюз и в Съвета на Европа, за да получи Македония дата за начало на преговори с ЕС? Бореха се така, както се бориш за своята държава!

Зарем, можем да се правим на слепи и глухи, когато виждаме и чуваме всичко, което България и така успя да помогне на Македония за членството в НАТО? Зарем, цяла Европа не вижда колко помага България, Македония и Западните Балкани да се приближат към ЕС? Никога няма да забравим такова приятелство, което е доказано на дело! Ние сме благодарни и много уважаваме това! Затова заедно ще славим и честваме нашето минало и на темелите на това минало ще продължим да изграждаме и нашето съвместно бъдеще. Ще бъдем заедно, като едно семейство. Заедно със съюзниците от ЕС и НАТО.“…

Като феър плей на „великодушието“ на премиера Заев няма да оспорвам неколкократните му изхвърляния за „първият“ и „първи път“, които са далеч от близката историческа фактология, въпреки че непознаването й е извинимо за бизнесмена Заев, но не и за премиера Заев.
Бог само знае кои измежду нас ще управляват България по време на преговорните процеси в ЕС и НАТО… Дали ще си спомнят обидата на Зоран Заев или пак великодушно ще опростят всички каинови кинжали.

Само едно е видно още от сега – когато единият вечно греши, а другият вечно прощава, семейство не се става.

А аз лично на господин Заев с искрена братска болка искам да му кажа следното:

„Ти пак срещу кръвта си крачиш, БРАТКО!?
Простен бъди от мен за каиновите ти секири…
Дано те опростят НЕБЕТО, МАЙКА, ТАТКО….
Иначе кръвта на поколенията ни ще се съсири!


В категории: Новини , Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки