Дошлите от други континенти в Европа растения и животни могат да са опасни


Дошлите от други континенти в Европа растения и животни могат да са опасни
Снимки: esenias.org
08 Август 2018, Сряда


Какви щети може да причинят те по Стария континент разкрива специален атлас, който вече е достъпен и онлайн

Автор: Десант

Инвазивните чужди видове се смятат за втората по важност причина за намаляване на биологичното разнообразие.

37 са чуждоземните нашественици, настанили се уютно на Стария континент. От тях 14 вида са растения, 7 вида – безгръбначни животни и 16 вида –  гръбначни животни. Всички те са включени в първоначалния списък към Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г., относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове.

Сред тях се отличават такива екзотични представители на чуждоземната флора и фауна като: американският шипобузест рак, рибата псевдоразбора, нутрията и ондатрата. А сред най-широкоразпространените и нанасящи щети у нас животински чужди видове се нареждат: чемшировият молец, липовата дървеница, кафявата и зелената миризливки, испанският гол охлюв, зебровата мида, китайската блатна мида, слънчевата риба, червенобузата костенурка, малкият огърличест папагал и др. 

Българската публика има възможност да се запознае с тях, благодарение на обнародвания през 2017 г. от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и мрежата ESENIAS „Атлас на инвазивните чужди видове от значение за Европейския съюз", който отскоро вече е достъпен и онлайн. Всеки може да го разгледа и ползва от ТУК.

Информацията за всеки вид е представена богато илюстрирана със снимки в 6 раздела: 1) Отличителни белези и биологични особености (с данни за таксономия, морфологични особености, отличителни белези и биология); 2) Произход и общо разпространение; 3) Разпространение в България; 4) Местообитания; 5) Пътища на навлизане и разпространяване; и 6) Въздействие, т.е. какви щети могат да нанесат на местната флора и фауна.

Само за пример ще посочим поразиите, които може да сътвори китайският мъхнат крив рак, да речем, който иначе изглежда напълно безобидно.

Основен път за проникването му на територията на България е река Дунав и нейните притоци. В българските води на голямата европейска река досега са засечени само два екземпляра - край Тутракан и над видинското село Ботево. Предполага се, че в Европа видът е пренесен като планктонни ларви с баластни води на корабите.



Стръвният хищник напада стръвта и рибите в мрежите, увреждайки риболовните съоръжения и по този начин нанася щети върху любителския и стопанския риболов. С изравянето на дупки  пък дестабилизира бреговете на водоемите и причинява ерозия.

При голяма численост запушва водоподаващите съоръжения и разрушава хидротехническите структури.

От появата му в Германия през 1912 г. загубите, причинени от китайския мъхнат крив рак, достигат 80 милиона евро!


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки