Патриотите от НФСБ и СЕК в Бургас отбелязаха 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание


02 Август 2018, Четвъртък


Въстанието избухва на Илинден - 20 юли (2 август по стар стил) 1903 г. в Битолския революционен окръг

Автор: Светлана Николова

Членове и симпатизанти на „Национален фронт за спасение на България“ и партия СЕК отбелязаха на 2 август 115-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

В Бургас заместник-председателят на НФСБ Валентин Касабов, народните представители Христиан Митев и Георги Колев, общинските съветници Ивайло Вагенщайн (НФСБ) и Константин Бачийски (СЕК), областният координатор на Националния фронт Иван Кузманов, както и журналисти от телевизия СКАТ и сайта Десант поднесоха цветя пред бюст-паметниците на войводите Михаил Герджиков и Георги Кондолов, както и на Капитан Петко войвода в Приморския парк.



Валентин Касабов призова българския народ да не забравя саможертвата на участниците в Илинденско-Преображенската епопея.

Той припомни, че 25 хиляди зле въоръжени въстаници в Одринско и Македония се изправят тогава срещу 300-хилядна елитна турска армия. Въпреки неравните сили, те успяват да превземат цели градове и да основат прочутите Крушовска и Странджанска републики.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринска Тракия остават в пределите на Османската империя. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на който е изработен планът за въстаническите действия.

Избран е ръководен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Следва и още един конгрес на ВМОРО, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден план за въстаническите действия в Одринско. Определени са войводите - Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.

Въстанието избухва на Илинден - 20 юли (2 август по стар стил) 1903 г. в Битолския революционен окръг.

Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околия. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.

На 6 август (Преображение) въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Обявена е Странджанската република, която просъществува 26 дни.

Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор.

Въстанието е потопено в кръв. Загиват близо 6 хиляди борци за свобода, а стотици села са опожарени.


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки