Откакто е отворен за посетители през лятото на 2013 г. парк-музей „Врана“ вече е посетен от над 300 000 души, похвалиха се от Столична община.
На площ от 100 ха в него може да се види голямо разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида. Всичко това определя високата му художествена стойност като едно от първите произведения на парковото изкуство в България.
Още през първият етап от изграждането му на неговата територия съществували две езера – „Езерото с водоплаващите птици“ и „Езерото с лотосите“, построено от австриеца Хофман в югозападната част на парка през 1905–1906 г. По-късно обаче това с водоплаващите птици – лебеди, черни лебеди, диви патици) е пресушено.
През 1909 г. чехът В. Краус пък създава езеро, получило наименованието „Езерото с лилиите“. Голяма част от водните растения са доставени от Китай, Япония и Австралия, които с богатото разнообразие от цветове украсявали езерата и оранжериите.
През 1903 г. Йохан Келерер – специалист градинар и алпинист от Ботаническата градина в ДААЛЕМ, Германия, построява първия алпинеум в парка. След време той бил наречен „сенчестия“, тъй като израстналите дървета го скривали в сянка. Затова се наложило да бъдат засадени сенколюбиви растения.
Местността, където започва да се изгражда паркът „Врана“ като извънградска лятна резиденция на царското семейство, през турско време представлявала обезлесена гола равнина. Само река Искър, протичаща наблизо, е оживявала в някаква степен околния монотонен пейзаж.
През 2001 г имението, разположено на 11 км от центъра на столицата, е подарено от сина на цар Борис III, Симеон Кобурготски на Софийската градска община.
Днес паркът се откроява със спокойна атмосфера и новите летни цветя – рудбекия, ехинацея, гайлардия, колеус.
