Една разходка назад във времето около избухването на Илинденско-Преображенското въстание
Автор: Диана Славчева
Скътано в диплите на Странджа планина, село Бръшлян е съхранило и до днес прекрасни образци на самобитната местна архитектура и е обявено за архитектурен резерват. Но освен старите къщи, в него е запазено в автентичния си вид и някогашното килийно училище, което е устроено в пристройка към тукашната църква „Свети Димитър“.
Храмът е издигнат в края на ХVII век на мястото на съществувало в далечното минало тракийско светилище.
По време на турското робство, килийните училища са онези средища, които поддържат жив българския дух. Заедно с учебно-възпитателната дейност, която се извършвала в тях, се пропагандирала и национално-освободителната идеология.
Килийното училище в Бръшлян е основано в далечната 1871 г., след като България извоюва своята черковна независимост.
Основите му поставя поп Петър Киприлов. В него местните 12-13-годишни момчета овладявали българското четмо и писмо и пригласяли на свещеника по време на църковните служби.
По време на часовете учениците сядали върху опънати на земята овчи кожи и освен в сандъче с пясък, пишели и върху восъчни плочи.
Изписвали буквите върху пясъка с паче перо. Но свещеникът, който бил и даскал, разбирал, че освен да научат буквите, момчетата трябва да могат и да четат и пишат, а пясъкът не е достатъчен да се изписват цели изречения. Затова въвел и восъчните плочи.
Уредничката на своеобразния музей, уреден в някогашното бръшлянско килийно училище, обяснява, че само в Сърмашик са използвали тези плочи. Учениците пишели върху тях с железен калем, като предварително нагрявали восъка на огъня, нанасяли го върху дървената дъска и го заглаждали с длан.
Килийното училище в странджанското село функционирало само няколко години. По-късно една стара сграда в близост до черквата бива преустроена в школо с четири класни стаи.
Но новото училище съществува кратко време - някъде до към 1900 г. По това време Сърмашик все още е в пределите на Османската империя. В самото начало на ХХ век под ръководството на учителите и образованите вече млади хора в региона започвали да се подготвят за своето освобождение.
Активен участник в освободителното движение е и отец Петър Киприлов. Той неведнъж е арестуван и измъчван от турците, но успява да избяга в свободна България, където до дълбока старост продължава да служи на църквата и народа.
поп Петър Киприлов
През 1903 г. жителите на Бръшлян се включват активно в избухналото Илинденско-Преображенско въстание и много от тях заплащат с живота си за нашата свобода.
Бунтовното село става част от България чак след Балканската война.
Днес някогашното му килийно училище е една от забележителностите в това много посещавано от туристите населено място и е превърнато в музей.
