В района не се спазват изискванията за отглеждането на източнобалканската порода свине, което е предпоставка за лесното разнасяне на всякакви зарази
Автор: Десант
Промените в Закона за лова и опазване на дивеча вече са обнародвани в „Държавен вестник" и 25 юли, сряда, ще е първият ловен ден от извънредното начало на ловния сезон, въведено заради опасността от Африканска чума по свинете.
Целта на груповия лов на глиганите е да се намали популацията им, тъй като страната ни е изправена пред сериозна заплаха от навлизането на заразата от съседна Румъния.
Бургаските авджии обаче отказват да излязат с пушки в гората, информира БНР. Пред националното радио Невен Каравасилев, секретар на най-голямото ловно-рибарско сдружение в Бургаско, изтъква, че за да се ограничи заболяването, основното е безкомпромисно да се спазват изискванията за отглеждане на източнобалканската порода свиня.
„Такива прасета и в момента се разхождат свободно и сеят зарази в района на Вършило, Индже войвода, Крушевец. Стриктното спазване на наредбата за отглеждането й изисква тя да бъде изкарвана с пастир, вкарвана вечер в кошара, да има специални места, които са предназначени за придвижване, за водопой, цялото количество на стадата на бъде маркирано. Нито едно от тези условия не е изпълнено вече години наред", алармира Каравасилев.
Източнобалканската порода свине е единствената в България „древна“ порода свине, която, според специалистите е оформена изцяло под влиянието на естествения отбор със сравнително слаба намеса на човека. Тя е и една от малкото автохтонни породи свине в Европа.
Прасетата от този вид са разпространени основно в два големи ареала на страната – Странджа и Източна Стара планина (Източен Балкан), откъдето произлиза и името на тази примитивна порода, отглеждана изключително при пасищни условия.
Специално в Странджа, стопаните, които развъждат тези прасета, ги пускат да се скитат на воля из горите и е честа гледка цели стада от тях да се видят да бродят край пътищата в планината.
Специалистите предупреждават, че поради тази непрекъсната връзка с природата и популацията на дивата свиня тези полудиви прасета лесно се разболяват от бруцелоза и класическа чума. А тъй като са всеядни, не е рядкост в менюто им да попадат малки гризачи и мърша, което е причина доста често да боледуват и от трихинелоза.
Така че свободното отглеждане на такива стада в Странджа наистина създава лесни предпоставки за бързото пренасяне на болести и зарази в региона, в който неотдавна бе установено и огнище от чумата по дребните преживни животни.