Кои са личните предмети на Апостола, които се пазят в българските музеи
Автор: Диана Славчева
Преди 181 години на днешния ден се ражда най-великия син на майка България – Васил Левски. Съдбата е пожелала той да остане без гроб и сякаш предчувствайки това, той оставя на майка си кичур от отрязаните си коси със заръката да ги пази. И когато Гина Кунчева научава за обесването му, ги занася на поп Костадин да ги опее.
Този кичур от косата на Левски се пази и до днес. Интересен факт е, че през 1973 г. експерти от института по криминалистика правят анализ на няколко косъма и резултатите показват, че кръвната група на Дякона е нулева – тази, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях!
Излишно е да коментираме натрапващата се символика и аналогията със самия характер на Левски и неговата пословична жертвеготовност!
Освен косите, до наши дни са достигнали и други вещи на Апостола на нашата свобода.
Едно от тях е дяконското кръстче на Левски, което му е подарък от вуйчо му архимандрит х. Василий, донесено през 1861 г. от Божи гроб. То се съхранява в Националния военноисторически музей, където е предадено през 1940 г. от племеницата на Апостола София Зидарова.
Тя предоставя на музея и медното тасче за вода, което е било необходим предмет на духовника, учителя, пътника и революционера Васил Левски и често е било част от багажа му при неговите скитания от село на село и от град на град.
В Националния военноисторически музей се пази и револверът “Гасер” М1, който Дякон Левски многократно е използвал при заклеването на революционните комитети.
В музея в Ловеч пък се съхранява камата, която Апостола носи през цялото време на обиколките си из страната. Там днес се намира и сабята му, която до 1967 г. се е съхранявала в скривалището на Левски в Троянския манастир.
До нас са достигнали и част от печатите от червен восък, с които Дяконът е заверявал пътния си билет (тескерето), за да избегне необходимостта от лично представяне пред органите на властта.
Запазена е и печатничката на Апостола, която е донесена в България от Ангел Кънчев.
В карловското село Войнягово, където Левски за първи път се цани за даскал, в някогашната класна стая към местната църква са изложени мастилницата и калъфът за перодръжката – т . нар. дивит, които строгият, но харизматичен учител непрекъснато носил със себе си, затъкнати в пояса му.
