Последователно той е директор на Солунската българска мъжка гимназия, на Солунската българска девическа гимназия, както и на Русенската девическа гимназия
Автор: Атанас Коев
На 19 юни се навършват 75 г. от смъртта на Георги Кандиларов – един от най-изявените български просветни дейци от 80-те години на XIX век до средата на 20-те години на ХХ век. Той последователно е директор на Солунската българска мъжка гимназия, на Солунската българска девическа гимназия, както и на Русенската девическа гимназия. За около две години е начело на Духовната ни семинария в Цариград.
Кандиларов започва земния си път в Котел на 8 август 1851 г. Първоначално учи в родния си град. В периода 1869-1873 г. младежът учителства в местното училище, а след това заминава за Одеса, където постъпва в Духовната семинария. Впоследствие следва в Киевската духовна академия, откъдето се дипломира през 1884 г.
Георги Кандиларов е сред основателите на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, като в периода 1884-1887 г. е неин директор, както и управител на българските начални училища в града.
Солунската гимназия (1888-1889 г.)
От 1884 до 1885 г. е директор и на Солунската българска девическа гимназия.
За около година котленецът се установява в македонския град Воден – от 1888 до 1889 г., но е арестуван от турските власти заради активната му просветителска дейност сред българското население в този край. Съден е и е осъден на заточение, но впоследствие е оправдан и е освободен.
След като излиза на свобода, Георги Кандиларов продължава с учителската си дейност. Първоначално е назначен за управител на българските училища в Битоля (от 1889 до 1890 г.), а след това в Сяр (1891-1892 г.).
В Македония котленският просветен деец развива широка обществено-полезна дейност, като участва активно в откриването на 35 училища в тези български земи. Заради будителската му дейност е арестуван отново от османските власти, които му отнемат учителското разрешително. В резултат на това той се разболява и се завръща за кратко в родния си град Котел.
След като се възстановява, от 1892 до 1895 г. учителства в Духовната семинария в Петропавловския манастир край Лясковец. Впоследствие заминава за Цариград, където става преподавател в Българската духовна семинария, като в периода 1897-1899 г. е и неин директор.
През 1900 г. Георги Кандиларов се завръща в Княжество България и в продължение на шест години е директор на Девическата гимназия в Русе. След това учителства в Софийската духовна семинария (1916-1918 г.) и в Пловдивската духовна семинария (1920-1925 г.).
Видният български просветен деец умира на 19 юни 1943 г. в търновското село Арбанаси.
С дейността си той оставя трайна диря в развитието на училищното дело в останалите под османско владичество български земи през 80-те и 90-те години на XIX век, а с учителствуването си до първата четвърт на ХХ век в редица училища в страната, Кандиларов дава своя неоценим принос в просвещаването на народа ни.