Българската православна църква – между диктата на канона и духа на Илариона


Българската православна църква – между диктата на канона и духа на Илариона
23 Май 2018, Сряда


Вече пет пъти е имало съвместно българо-македонско богослужение. Защо отказваме това в чест на 1000-годишнината на Охридската архиепископия

Автор: Димитър Тренчев, историк

На 14 май с многозначителното минимално мнозинство от 8 гласа "против" и 5 "за" Светият Синод на Българската православна църква отхвърли поканата на македонската си "керка" за предстоящото на 27 май в Охрид празнично съслужение в чест на 1000-годишнината на Охридската архиепископия. Тогава най-точното и лаконично обобщение на изригналото народно негодувание беше гневният укор на д-р Милен Врабевски "Как не ви е срам?!".

Съвместното богослужение със схизматична - непризната църква, било канонично нарушение, което хем щяло да постави под въпрос историческата приемственост, хем заплашвало и Българската православна църква със схизма, сиреч - с отлъчване от православното семейство. Така обобщено звучаха изтъкнатите от българския Свети синод за отказа.

Както повечето православни християни в двете ни държави, а и като български историк, мен също ме тровят поне два извода - първият печален, а вторият - просто нетърпим!

Печално е, че народните въжделения пак не станаха първа грижа на първите ни духовни пастири. А опитът им да ни превърнат от почтени пасоми в празноглави примати, е не само нетърпим факт! А и непростим грях - и пред народа, и пред Бога!

На 12 ноември 2009 г. Македонската православна църква възприе именната добавка Охридска архиепископия и днес официалното й наименование е Македонска православна църква - Охридска архиепископия. Ако то не е практическо олицетворение на канонична и историческа приемственост, кое друго наименование би било? Южносръбска или Северногръцка Архиепископия, както още им се иска на някои у нас, около нас, че и по-далече?!

Ако съвместното богослужение на български и македонски клирици беше църковно правно нарушение, самостойната ни Българска патриаршия отдавна да е отлъчена от общоправославното семейство. Защото близката ни история свидетелства, че отказаното съслужение нямаше да бъде първото! А петото!!!!!

Първото българо-македонско съслужение беше на 24 май, но още през далечната 1999 г. на гроба на Свети Константин - Кирил Философ в Базиликата Св Климент в Рим.

Но нищо чудно някой коленопреклонен теологичен ум да изкара това съслужение като част от чужд държавен протокол на чужда държавна територия.

Затова ще припомня на родния Свети синод и на всички наши и чуждестранни духовни и светски светила по църковно право останалите съвместни богослужения.

На 9 август 1999 г. в Охрид в патронния храм на свети Климент Охридски заедно служиха покойният български митрополит Калиник Врачански,тогавашният Доростоло - Червенски митрополит и днешен български патриарх Неофит и македонският им събрат Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей. Тогава тримата архипастири заявиха, че са обсъждали и различни варианти за самостойност на Македонската православна църква.

Гореизредените български и македонски висши духовници плюс македонския Австралийско - Новозеландски митрополит Петър имаха съслужение и на 25 септември 1999 г. във Врачанския катедрален храм "Възнесение Господне". И пак дневният им ред включваше евентуалното признаване на Македонската православна църква.

На 24 май 2014 г. в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" в София българският патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан водиха празничната служба за Солунските братя.

Това поредица от съвместни богослужения ли са били? Да! Поредното от тях щеше ли да наруши канона? Не!

В такъв случай кой ще приюти осиротените от българския Свети синод общонародни надежди за възкресение на народната заедност?!? Дай Боже никой, който е извън нас и без нас! Защото все ще бъде против нас!

А ако афоресаните от паството 8 български митрополити живееха във времето на цар Теодор - Светослав, освен сегашното справедливо народно презрение, нямаше да им се размине и позорния полет от "Лобната скала"!

Бележка на редакцията: Вече два протеста се състояха пред Синодалната палата срещу решението на Светия синод духовници от Българската православна църква да не участват в честването на 1000-годишнината от основаването на архиепископията в Охрид. Според протестиращите с този отказ се обслужват външни антибългарски интереси.

В неделя Светият синод излезе с позиция, в която се казва, че точно чрез присъствието на нейни представители на тържествата, би се извършило национално предателство, защото тогава Българската православна църква ще е длъжна да приеме, че Македонската църква е автокефална.


В категории: Новини , Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки