Сагата с името Македония – словосъчетания и стереотипи


Сагата с името Македония – словосъчетания и стереотипи
22 Май 2018, Вторник


Новта идея е престъпен опит за държавна еманципация на бившата югославска република на базата на окрадена история

Автор: Димитър Тренчев

С несбъднатите наименования Република Горна Македония и Република Нова Македония спорът на Бившата югославска република Македония със съседната й Гърция преполови третото си десетилетие и до завчера изглеждаше, че ще векува…

От тези дни Република Илинденска Македония е новото й наименование, което обсъждат спорещите съседки. А дипломатите им, макар и с резерви, вече го обявиха за „консенсусно“. Внезапно обзелото ги единодушие е обяснимо с факта, че новото наименование еднакво ги устройва.

В Скопие и историци, и политици дружно се отрекоха от клетвената си приемственост с Александър Македонски, но декларираха, че си остават етнически македонци. За тях употребеното като исторически параван Илинденско-Преображенско въстание също е дело на етнически македонци.

Премълчавайки Преображение в Одринско, апологетите на македонизма прокламират единствено Илинден във Вардарско като „Първи Илинден“ – т.е. първи опит на етническите македонци за създаване на самостоятелна държава. За тях освободената през 1944 г. Вардарска Македония от българската армия е полупобедилият „Втори Илинден“. А 8 септември 1991 г. – когато тогавашната Народна република Македония обявява независимост, призната най-напред от България, в Скопие и досега възхваляват като „Трети Илинден, сбъднал мечтите на македонския народ за независима държава“. Но не пропускат да припомнят, че мечтата не  е сбъдната напълно, защото Пиринска и Егейска Македония все още били „под българска и гръцка окупация“.

Този историко-политико-дипломатически постулат е адресиран към съседните държави с явна териториална претенция. От тях Гърция явно не се плаши, защото отново преповтори тезата си, че няма претенции към етническото самоопределение на северната си съседка. А към името й.

Медиатори на двустранния спор и ментори на двойствената балканска политика също побързаха да обявят новообсъжданото наименование за „общоприемливо за съседните държави и обнадеждаващо балканските перспективи“. Без да се съобразяват, че спорът за името е колкото двустранен, толкова и общобалкански, общоевропейски, че и по-далеч.

Защото касае националната история и националните интереси и на други държави. На първо място – на съседна България, на чиято страна е единствено историческата истина. Дори актуалните български държавни мъже, жени и други, едни убедени в заблудите си, а други – отровени от зависимостите си, за пореден път опропастиха идеалите на Отечеството!

Единствено обявеният някога за персона нон грата бивш български посланик в Скопие историк и настоящ председател от българска страна на двустранната комисия „за сближение“ професор Ангел Димитров заяви категоричното си мнение, че България греши. Но мълчанието на назначилите го на поста превърна позицията му в „глас в пустиня“.

На второ място е некриещата неоколонистичните си апетити Сърбия, на чиято страна са и Русия, и САЩ, и ЕС, и… фес.

Обявилата се за наследник на Османската империя днешна Република Турция мълчи за националността на въстаналите през 1903 г., но пък прилага на практика неоосманистката си политика на Балканите.

И от три-четири дни „петата колона“ на Анкара – партията „БЕСА“, вече е част от управляващата коалиция в Скопие. Уж изцяло заети с установяване на нормални взаимоотношения със съседните държави – и най-вече със Сърбия и Гърция, Албания и Косово винаги намират време за практическа реализация на предначертанията от преди век на т.нар „Призренска лига“. Тя продължава да проповядва не само „…обединението на албанския етнос в една държава, но и перманентно разширяване на „жизнената му територия“.

Досега обсъжданите две наименования – Република Горна Македония и Република Нова Македония не успяха да помирят Скопие и Атина. Защото бяха именни варианти, базирани върху претенциите за монопол над географската област Македония. А повечето от нейната Пиринска подобласт някога исторически, а днес и административно принадлежат на България.

От 1913 г. малка част от Пиринска Македония и повече от Егейска са дадени на Гърция.
Територията на бившата Югославска Република Македония включва по-голямата част от Вардарска Македония, но покрайнините й вече 115 години са част от Гърция и Албания.

Името Горна Македония е географско определение спрямо географската подобласт Егейска Македония, която днес е северното териториално ядро на Гърция. Следователно името Горна Македония отразява единствено гръцките държавни интереси и неприемливите им аспирации към съседните страни за комплексен монопол над цялата географска област Македония.

Защото спрямо географската подобласт Пиринска Македония, която в по-голямата си част принадлежи на България, сегашната Бивша югославска република Македония е географски определима не като Горна, а като Долна Македония. Затова навремето Гърция се отказа от предложеното от самата нея име Долна Македония.

На пръв поглед името Нова Македония звучеше неутрално. Но беше именен и всякакъв друг антипод на цялата географска област Македония. И манифестираше явния стремеж на Скопие за държавна еманципация на територията на повечето от географската подобласт Вардарска Македония. Но за сметка на останалите две – Пиринска и Егейска Македония. Т.е. за сметка на България и най-вече на Гърция, чието мигновено „не“ предопредели и мълчаливото съпричастно „не“ на България.

Защото и двете държави освен потенциално наранени с национално неглижиране бяха заплашени и от комплексни претенции от страна на официално и неофициално Скопие. За това беше прекратено обсъждането на името Нова Македония.

Лансираното сега наименование Република Илинденска Македония е престъпен опит за държавна еманципация на Бившата югославска република Македония на базата на окрадена история! Но не гръцка! Затова и инициирана от Гърция.

Впрочем абревиатурата на новото наименование – РИМ,  се чете и като име на последната Римска империя, сгромолясала се преди хиляди години под удара на варварите…  А видно е, че съвременните им наследници не живеят само на Балканите.


В категории: Новини , Политика , Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки