Промените в областта на автомобилния транспорт са изключително дискриминационни, затова от НСАПБ зоват те да не бъдат приемани
Автор: Силвия Горанова
Предложените промени в регулациите на ЕС в областта на автомобилния транспорт са изключително дискриминационни, нарушават правата и законните интереси на транспортните предприятия от Централна и Източна Европа, вкл. и България, които са поставени в неравностойно положение като членове на Общността.
Целта е ограничаване на тяхното транспортно присъствие на европейския пазар, в противовес на установените привилегии за превозвачите от развитите европейски държави.
Това се казва в открито писмо от Национално сдружение на автобусните превозвачи в България (НСАПБ), подписано от Васил Пиронков като председател на Управителен съвет на сдружението.
„Новите правила за сухопътен транспорт, касаещи каботажни превози, социални привилегии, минимално заплащане, времена за почивка и други предложения, вероятно са направени с идеята да се създаде ефикасен и унифициран европейски транспортен сектор, като преди всичко се зачитат правата на служителите. Но на практика, разгледани в дългосрочен план, прилагането на нормативните решения, в така предложения вид, неизбежно ще доведе до фалит на малките и по-голямата част от средните предприятия в транспортния отрасъл, които физически ще бъдат лишени от възможността да упражняват транспортна дейност“, пише още в отвореното писмо.
Заложените промени предвиждат натоварване на транспортния сектор с много сериозни допълнителни разходи, което ще направи дейността неконкурентноспособна, категорични са превозвачите.
След внимателно проучване и обсъждане на предложенията за изменение в правната рамка, регулираща общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози, членовете на НСАПБ единодушно изразяват категорична позиция против приемането на законодателните промени, като заявяват следното:
„1. Предлаганите промени не са резултат на обстоен и задълбочен анализ на европейския транспортен пазар и не отчитат интересите на всички страни-членки на Общността, в нарушение на основни законови принципи, поради което очертават неуспешни правни рамки.
Ефектът от законодателните актове на ЕС следва да се проверява не само чрез ретроспективни оценки, а и чрез събиране на мнения от заинтересовани страни, чрез консултации.
България, като заинтересована страна, не е изразила мнение, чрез своите структури, по време на подготвителния период (2016 – 2017 г.) на коментирания Регламент, вследствие на което, становище на една страна-членка на ЕС не е взето под внимание, което е нарушение на минималните стандарти на Комисията за консултации със заинтересованите страни-членки (СОМ/202/704);
2. Изразяваме резерви и несъгласия по „основни установени проблеми“ за сектора, посочени в Регламента, а именно,че:
-междуградският автобусен сектор не се развива с темп, сравним с този на другите видове транспорт, и относителният му дял спада в един продължителен период;
-съществуват пречки в рамките на националните пазари, възпрепятстващи развитието на междуградските автобусни превози;
-има твърде високи административни разходи за навлизането.
3. Потвърждаваме становище, че в РБългария автобусният превоз на пътници е предпочитан вид сухопътен транспорт, който е либерализиран, общодостъпен, има устойчива позиция и доминиращ дял в националния транспортен пазар. Спад се наблюдава само в железопътния превоз на пътници и в селските райони по обясними причини. Няма законови ограничения, възпрепятстващи развитието на междуградските автобусни превози. В рамките на ценовите равнища за страната, административните разходи за навлизане на пазара са приемливи. По-високи такива се очакват с въвеждане на електронната Тол-система за събиране на пътни такси.
4. Считаме, че Комисията прилага двоен стандарт по отношение на автомобилните пътнически и товарни превози в рамките на Съюза по т.н. „Пакет за мобилност“. В единия случай каботажните превози се ограничават и минимизират, в друг случай стават основна политика за либерализация в сектора на автобусните превози.
5. Препоръките за създаване на широко упълномощени национални регулаторни органи считаме за шаблон, поради което към същите изразяваме определени резерви, по следните съображения: -Устойчиво установени практики показват, че със създаването на подобни органи, незизбежно се създават предпоставки и условия за корупционни схеми;
-Понятието „независими“ е доста условно, тъй като на практика регулаторните органи ще бъдат под въздействие на административна намеса, в т.ч. кадрова;
-Трудности възникват във връзка с подбора и формирането на необходимия организационен капацитет от мотивирани, професионално подготвени и устойчиви на влияние кадри;
-Отговорностите за установяване на икономическо равновесие при сключване на нови и заварени договори за превоз, е проблемно задължение, предполагащо и съдебни спорове. По принцип след въведена либерализация, последващата регулация се явява безмислена;
-Не на последно място, въвеждането на нов регулаторен орган, неизбежно ще се отрази на държавния бюджет като административна тежест.
6. Считаме, че достъпът до пазарите, съгласно Регламента и унификацията относно Европейската услуга за електронно пътно таксуване (EETS), са взаимосвързани и трябва да намерят място в предложенията на Регламента, в полза на бранша.
7. НСАПБ подкрепя предложенията относно достъпа до терминалите (автогарите) при обективни, справедливи и недискриминационни условия.
8. НСАПБ се противопоставя на предложените нормативни регулации, в следните области на Регламента:
„Каботажни превози“ – В тази част настояваме да бъдат запазени определенията и правилата за каботажните превози, визирани в съществуващите текстове на Регламента. Предвидените ограничения при извършването на каботажните превози, по-големи от действащите към момента, считаме за неприемливи, предлагани в противоречие с либерализацията на европейския транспортен пазар. Може да приемем като компромис нова регулация, гарантираща равнопоставеност на автобусните превози по отношение на време и тежест с правилата, установени за международните превози на товари;
„Превоз на пътници на разстояния по-малко или повече от 100 километра“ – В тази част категорично се противопоставяме на подобно разделение при предлагане на транспортни услуги. Предложението считаме за дискриминационно и неприемливо, тъй като прилагането на подобно разделение ще има за последница ограничаване на местните превозвачи, в по-малко рентабилната зона на крайградските превози на разстояние до 100 км. и съответно свобода за чуждестранните превозвачи при извършване на превози по рентабилните линии, на дълги разстояния.
Като представители на транспортния сектор и граждани на страна-членка на ЕС, категорично завяваме, че в рамките на позволените от закона действия, активно ще се противопоставим на предлаганата нова регулация в законодателството на ЕС („Пакет за мобилност“ 1) и („Пакет за мобилност“ 2), която не следва да бъде приемана и прилагана.“
