В същото време араби и африканци получават документи за самоличност само за няколко месеца, негодува семейството на момчето, което живее тук откакто се помни
Автор: Янко Георгиев
„Аз не съм престъпник, не съм мигрант, изхвърлил документите си на границата, за да скрие своята самоличност”. Думите са на Нарек Оганесян, който живя известно време в центъра за задържане на нелегални имигранти в Бусманци. Въпреки, че се чувства повече българин, отколкото арменец. Защото целият му живот е преминал в България.
Майка му го е докарала в страната ни, когато е бил 6-месечно бебе, разказва човешката, но и абсурдна история Нова ТВ. Нарек е ходил в българска детска градина, завършил е българско училище, приятелите му са българи. Българин се чувства и той. Въпреки това за държавата той е чужденец, третиран като мигрант.
Опитите на майката да уреди документите на сина си удрят на камък до ден днешен, когато момчето вече е на 23 години. В момента Нарек е извън центъра на мигранти, пуснат е на свобода, но се страхува, че против волята му ще бъде върнат в Армения, за да изкара там военната си служба.
За мен това е равносилно на смърт, там нямам близки, корените ми са отрязани, казва младият мъж. Майка му добавя, че идва с детето си тук през 1995 г., защото бащата на Нарек ги тормозил. Тя казва, че синът няма никакъв документ, защото трябвало да се открие бащата, който да даде съгласието си и да се извади арменски документ. Това не е било по силите на жената.
След 18-годишната му възраст това отново е невъзможно. Всеки арменски гражданин, където и да се намира по света, трябва да се върне в Армения и да служи в казармата, след като навърши пълнолетие. Чак тогава може да си вземе арменската военна книжка и да му се издаде документ за самоличност. А Нарек в армията не иска служи, напомня за конфликта в Нагорни Карабах, опасява се, че ще бъде заставен да воюва и вероятно убит.
Докато майката и момчето търсят изход от ситуацията и се надяват на медийна подкрепа, Нарек казва, че мигранти от Афганистан, Пакистан, Иран, за няколко месеца са получили статут на пребиваващи в страната и са им дадени български документи.
В положението на Нарек в България има десетки млади арменци, повечето от които родени в България, които са принудени да работят в сивия сектор и не смеят да пътуват, за да не бъдат хванати и върнати в Армения, където нищо не ги свързва.